Една от най-големите слабости на журналистиката като отражение на съвременния живот е, че представлява картина, съставена единствено от изключения. Съобщават, че някой е паднал от скеле, но не съобщават, че някой не е паднал от скеле. Последния факт е много по вълнуващ, защото свидетелства, че човек пълен със страхове и тайни е все още чужденец на земята. Това, че човек не пада от скеле, е наистина по-сензационно, освен това е милион пъти по-естествено.

Но не можем постоянно да очакваме от журналисти да наблягат на чудеса. Щастието на човечеството съвсем не става за новини. Журналистите не могат да пишат за всички вилици, които не са откраднати или за всички бракове, които не са разтрогнати от съда. Тъй че пълната картина на света, която ни представят е доста измамна, показват ни само необичайното.

Каквито и демократи да са по убеждение, на практика те се занимават само с едно малцинство.

Колкото са сложни изчисленията на физиците. Техните резултати са винаги осезаеми и се проверяват в практиката. Сигурна съм, че за електричеството са написани милиони книги, които не съм чела и по този въпрос са работили милиони хора, за които не съм и чувала. Но виждам светлината, която е  от него.

А къде е върховната добродетел, резултат от цялото богословие и всички тайнства?

Духовните ценности на човека остават незабележими, защото са естествени. За това и християнството никога не е на мода. Защото е здравомислещо, а всяка мода си е лека форма на лудост.

Когато в Италия полудяват по изкуствата, църквата им се струва пуританска. Когато англичаните се превръщат в пуритани, църквата им изглежда прекалено артистична.

Църкавата никога не е в крак с времето. Всъщност тя е извън времето и чака моментът, когато модата ще изкара последното си лято. Тя държи ключа към непреходните стойности.

Как мислите дали Бог се влияе от това какви сме и какво можем? Едва ли! Дали сме войници, работници или интелектуалци, всички ние трябва да сме готови за война.
Дали Бог се влияе от това дали сме малко или малко? Вижте Той изпрати Гедеон с 300 човека на бой и те победиха. Издигна Самсон и той порази хиляда филистимци. Но ние предпочитаме да имаме човек, който да ни организира и пази.
Ето погледнете как е в църквата. Всички търсят свещеника, да ги пази от заблуда, да ги съветва, да се моли за тях, да им дава чувството за сигурност, да ги забавлява…И за това са готови да му заплащат с децатъците от заплатите и даренията си.
Според 1 Петрово 2:9 ние всички сме свещеници. Призовани сме всеки да извършим делото си. До кога ще чакаме на готово?
Време е за действие!

Необходимо е да сме различни. Ако на света има само дърводелци, тогава кой ще сее земята? Ако съществуваха само месари, кой щеше да изгражда къщите? Ако дейността на цялото общество беше медицината, от къде щяхме да получим дрехи, с които да се обличаме?
Не бих могла да си представя ако всички са студенти по философия. От подобно решение би последвало нещастие за благосъстоянието на всяко царство и като прибавка бихме стигнали до края на човешкия род.
Ако има в изобилие работници за усилен умствен труд, нямаше да има дрехи, храна, жилища….И обратно, ако хората се занимават с професии, които снабдяват нуждите на другите, ще тържествуват само невежите, които създават и приемат неща, които могат само да се видят.
Много често съм се сблъсквала с хора, които поставят под въпрос съществуването на душата, както и това на Бог само, защото не са могли да ги видят.
Ако следваме аргументите им, то тогава не съществува и болката в зъбите, защото не сме я виждали да влиза в устата на болния. Нито любовта и омразата, защото не крачат по улицата в търсене на хора, които да благословят или прокълнат със своето присъствие.
Основата на глупостта е смесица от невежество и слепота, комбинация, която пречи на хората да видят, защото нямат представа къде да гледат.

Много хора се оплакват от трудността да вземат решение. Без съмнение не е лесно да направиш избор.От всички възможни алтернативи най-лошата е не тази, която ни кара да вземем решения, засягащи нас самите, а тези които се отнасят до съществуването на другите.
Колко съдии никога не биха изцапали ръцете си с нечисти пари за подкуп, за да задоволи своята алчност, но биха го направили, за да не бъдат убити децата им .
Колко жени не биха опетнили собственото си име за злато и скъпоцености, но са го правили, за да спасят баща, съпруг или брат.
Колко синове биха се пазили от сурови думи или акт на неподчинение към родителите си, но бига ги произнесли и биха го сторили, за да защитят по-малкия и по-слаб брат.
Неподчинението е лошо, не може да се отрече. Но не мога да забравя, когато цар Давид и хората му умирайки от глад, ядоха от свещените хлябове, които са само за свещениците. Те не са били единствените и няма да бъдат и в бъдеще.
Затова ми е трудно да не изпитам съчувствие към онези, които са нарушили закона, не защото са търсили облаги и бляскаво бъдеще за себе си, а защото са били загрижени да помогнат на други и не са виждали, не са познавали или знаели друг начин да го направят.