Забележителен е начина, по който отпадъците, които отделя нашето тяло: изпражнения, урина, слюнка.. говорят толкова много за нашето състояние. Сигурно някой шегаджия би съчинил две-три остроумия, като се обляга на това парадоксално обстоятелатво.

Но един лекар знае, че ако иска добре да изпълнява професията си, не трябва да се гнуси от неприятни аромати, които отделят изпражнениата или към изпробването с език вкуса на урината дали е сладка или горчива.

Знам, че за много лекари това е противно и непоносими, но и месарите се изцапват с кръв, чак до очите си при изпълнение на задълженията си.

Ами рибарите как разнасят неприятна миризма, която с нищо не може да се отстрани? Нима гробарите не миришат на разложени трупове?

Ако първите правят това, за да нахранят хората, то вторите за да отдадат последна почит и уважение към умрелите.

Колко внимателни биха били тогава лекарите, които лекуват и облекчават болките на себеподобните си.

Когато един народ изглежда набожен, дали изпитва истинска вяра?
За много мои сънародници религията е част от националната им гордост. Те искат на всяка цена да са независими. Мисля, че фанатизма, с който гледат на страната и града си, се е превърнал в религия и така те забравят Бога.
Използват Го като Бог, който трябва да ги пази и да бъде тяхно последно прибежище, но не му признават влиянието, което трябва да има в ежедневният им живот..
Ние разочароваме хората, когато говорим набожни думи, а не живеем според тях.
Вярата на един отскоро познал Твореца е подобна на крехко растение, което трудно може да преживее леденостуден вятър. Когато човек реши веднъж да се довери на Бога, той не трябва да гледа хората, защото те са слаби и несъвършени.
Една показност на сила и мощ може да впечатли емоционалния човек, но това впечатление не остава за дълго, ако сърцето не бъде докоснато.
Само любовта на Бога привлича хората и ги променя трайно, ако самите те Го приемат и желаят това.

Когато човек страда, той остава сам, вслушва се в тишината. Страданието разсейва угризенията, хвърля го в обятията на разкаянието. Но разкаянието не може да освободи човека, защото ще се появи ново безрасъдство, което ще прогони разкаянието и ще предизвика гняв.

Но аз съм роб на Господа. Чрез своите заповеди, своята благодат Той подлага живота ми на опасност. Но вярата ми в Него, изгонва ужаса, който изпитвам.

С Него живея извън пределите на този свят, подпомогнат от вярата.

Вярата започва там, където свършва разума.

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

Нямам нищо против това прилагателно,  то я определя правилно, но решително възразявам против възхищението, което то крие в себе си. Чистата, мила, наивна и неопетнена цивилизация струвала хиляди, милиони.
Какво е цивилизация? В нравствено отношение това е потискане на грозните страсти, повишаване на моралното ниво, а в духовно смъкване на идолите и възцаряване на Бога. В материално отношение това е хляб и справедливост за повечето хора. Такава е обикновената дефиниция, която всеки приема без възражение.
Нашата цивилизация е забележителна с някои специфични външни черти. Тя е забележителна с научните си и технически постижения, с материалната преситеност и това тя нарича развитие, прогрес и какво ли не още. Интересна е с разкриването на дълбоките тайни на природата, с победата над нейните сурови закони. Недостигната е с нечуваните си финансови и търговски успехи, с жаждата за пари и с безразличието към начина, по който се печелятт тези пари.  Невероятна е с размерите на частните си богатства и с щедростта, с която те се дават на институти, милеещи за развитието на обществената култура. Забележителна е с нищетата. Изненадваща е с това изключително нейно отроче – организацията. Най-новото и най-могъщото творение на търгашеския ум, което върши чудеса в транспорта, в заводите, в областта на съобщенията, в разпространяването на новините, в книгоиздаването, в журналистиката, в защитата на работниците, в потискането на работниците, в превръщането на всички национални партии в покорни стада, в преграждане достъпа на силни характери и умове до държавни служби, в избирането на продажни законодатели и градски управи, които грабят своя град и срещу пари покровителстват комарджии, крадци, проститутки и сводници.
Това е цивилизация, която ликвидира простотата и спокойствието на живота и замени неговата поезия, романтични мечти и видения с треската за пари, с пошли идеали и вулгарни амбиции. Тя измисли хиляди излишни луксове и ги превръща в необходимост.  Създава хиляди алчни апетити, но не задоволява нито един от тях.  Свали Бога и въздига на неговия престол парите. Така религията напуска сърцето и се премества в устата.