Уви, добре позната поговорка, че парите управлява света, е само част от истината. Светът, както и по-рано, под властта на монарсите е управляван чрез измама. Тогава са мамели само крале, а сега лъжат и подкупват тайно управниците.

Миналите крале управлявали по „Божия милост“, а новите управници, няма с какво да оправдаят своята власт. Както се твърди народа сам „избира“ управниците си и правилата уж са продиктувани от болшинството.

Измамите, подкупите и „властването“ са проникнали във всички нива на обществото. Силните на деня, както и преди, не разговарят с обикновения човек.

Всяко несъгласие, неподчинение се подтиска с груба сила, отчасти прикрита от „видимостта“ на закона.

Не е лесно да блестиш! Светлината се добива с цената на това, което я поражда.
Негорящата свещ не свети. Горенето предшества сиянието.
Ние малко ще допринесем за другите, ако не сме самоотвержени.
Горенето внушава идеята за страданието. Ние изпадаме в ужас от всичко, което причинява болка.
Склонни сме да вярваме, че за да допринесем за доброто на света, трябва да сме физически силни, заети с неуморна дейност, а сърцето и ръцете да са изпълнени с желание за милосърдие.
Но когато попаднем в пустинно място, легнем болни на легло и организма ни се изтощи от болка, като че ли животът ни свършва, чувстваме се безполезни и не можем да направим нищо повече.
Въпреки това, ако сме търпеливи и покорни, можем уверено да кажем, че принасяма много повече полза за света и сме голямо благословение в дните на страданието и болката си, отколкото по времето, когато сме действали и сме могли да правим толкова много неща. Ние горим и сияем. Само, който гори, може да блести.
Славата на утрешния ден е пуснала корени в неприятната работа извършена днес.
Много гонят славата, но не искат да носят кръста, искат да сияят без да горят, но разпятието предшества коронацията.

Кой беше казал, че времето има каменно лице?
Застаряващ джентълмен, седнал в кресло пред камината. Взиращ се философски в бъдещето през дима на вярната си лула.
По-скоро времето е бесен нощен влак, който с грохот се носи през тунела, пробит от собствения му прожектор.
Къс е осветеният отрязък от релсите, а и мракът бяга напред, обръща се и ни дразни.

Тя  има твърде много недостатъци.

Например, прекъснати обеди и вечери, тревожни нощи и дълги, изтощителни часове на работа. Но тя си има и преимущества, защото животът на лекаря рядко бива скучен.

В сравнение с този на чиновника или на банковия служител той е пълен с разнообразни преживявания и е свързан с честа смяна на обстановката. Да не говорим за значението на работата от професионална гледна точка.

Освен това всеки момент може да се случи така, че служебните задължения да въвлекат лекаря в центъра на някоя драма или трагедия или в непосредствена близост с някое престъпление.

Защо толкова много хора са доволни от глупави и безполезни неща?

Нима не е очевидно, че има неща по-важни, от правенето на пари, игрите или постигането на слава?

Хората могат да вършат това, което им е дадено в момента. Може да им се наложи да почакат, докато обстоятелствата им позволят да постигнат по-високи цели.

Ето ви история, която има паралел с казаното. в привичния ни свят.

Един човек, страдащ от безсъние дошъл за съвет при лекар. Докторът бил християнин.

– Моли се и пей всяка нощ, – посъветвал го лекарят.

– А ако не заспя?

– Ако не заспиш, то поне няма да те дразни безсънието.