Група изследователи от Кент решили да разберат, какво наистина мотивира хората да дават пари за благотворителност. Резултатите били изненадващи.
Установили, че хората са склонни да жертват в съответствие със своите пристрастия и антипатии.
Някои, например, даряват средства на приют за кучета, просто защото ненавиждат котките.
Освен това, ако човек не е дал за нещо действително важно, той автоматически се оправдава, че това не съвпада с възгледите му, независимо от това, колко оправдани са те.
Един от анкетираните отказал да изпратите пари в чужбина, за жертвите на цунамито в Шри Ланка, защото си мислел, че парите „ще отидат за подкрепа на Мугабе и подобни хора.“

Наблизо течеше река. Облаци плуваха нанякъде. По пътя вървеше човек, а пътя му съвсем не бе лек.

И този човек мечтаеше да си построи някъде дом. Да се засели и да живее щастливо в него.

Когато се уморяваше пееше за своята мечта.

Домът, както знаете всички, не са стените и прозорците. Масата и столовете не са това, което правят дома.

Домът е там, където си готов да се връщаш отново и отново. Там, където си радостен, добър, нежен и понякога малко жесток, но все още жив.

Домът е там, където ви разбират, където ви очакват и се надяват на вас.

Там, където забравяш, че си лош, там е твоя дом.

Когато някой дойде да те укорява, че не стоиш право пред Бога, защото не си постъпил вчера както трябва, съгласи се с него.

Писано е, че трябва да се помиряваш с врага си на път за съдилището, да не би да бъдеш изправен с оправданията си пред Съдията и да бъдеш осъден поради тях.

В момент, в който започнеш да се оправдаваш:

– Аз съм много по-добър от преди. И по-милостив от този.

Ще се окажеш под осъждение. По-добре кажи:

– Не живея така, както би трябвало. Не винаги върша нещата както трябва, но благодаря на Бога, който ми прощава. Иначе бих бил изгубен.

И така……. Съдията няма да те осъди.

За човекът е естествено да бъде привлечен от своите приятели и другари. Това е необходимост заложена в природата на човека. Тя е като храната и дишането за него.
Ясно е, че  не можеш да премахнеш желанието на човек да има приятели. Но как да си избереш приятели? Кого точно да вземеш?
Нашият избор трябва да бъде в максимално положителна посока. Трябва да си избираме приятели между хора, които са честни и правдиви, защото човек подражава на поведението на другия.
Не си мисли, че можеш да кажеш: „Няма да се изложа, няма да науча нещо лошо. Моите принципи са твърди и няма да се изменя под влиянието на приятелите си.“
В човек е заложено такова свойство, че с групата към, която се приобщи той се слива, приема нейните привички и обичаи.
И тези промени настъпват без да го осъзнаваме.

Правилната реакция спрямо неочаквания провал е признание, че тук е скрита важна истина. Бог е нарушил естествения порядък на нещата, за да ни покаже че сме зависими от него.
Това е едно от средствата, помагащи да се укрепи „имунитета“. Ако чудесата не могат да опровергаят естествения порядък на нещата, този порадък се руши.
По този начин Творецът подържа външния механизъм на природните явления, показвайки на човека резултатите от неговите усилия. А след това руши създаденият ред, за да разкрие неговата празнота.
Тези, за които е предназначен този важен урок, го изпитват на гърба си, усещат как натежалите проблеми се впиват в плътта им. На тях не им трябват големи усилия, за да разкрият Божията намеса или да нарушат естествения ход на събитията.
Единственото нещо, което трябва да се види е реалността, такава каквато е и да се осъзнае от кого е помощта.