Гледам вечер небето осеяно с безброй звезди, едни по-малки, други по-големи. И всяка от тях е отдалечена на хиляди светлини години от нас. Но те си имат свое място и заемат определена позиция.

Мисля си за хиляди хора поразени от болести, останали без крак ръка или по рождение появили се на този свят с някое нелечимо заболяване. Обикновено те са изолирани от останалите хора. По-голямата част от масите не могат да ги възприемат, защото те не приличат на тях.

Хора, под гротесната форма на всяко едно такова създание се крие горещо, жадно за любов сърце.

Защо му го отказваме? С какво сме по-добри от тях? Нима човек трябва да мине през болката и мъката, за да се научи на милост?

При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.

Стоманеното точило струва 5 лева, когато се превръща в подкова се оценява на 10 лева. Ако стане на игли, неговата цена става 35 лева. Превърнат  ли го в сгъваем нож, стойността му нараства до 320 лева, но ако направят от него пружина за часовник, той ще струва над 500 лева.
На какви промени трябва да се подложи това точило, за да придобие такава висока цена!?
Колкото повече го обработват, преминавайки под ударите на тежкия чук, а след това в нажежената пещ, мачкат го и притискат, полирайки го отгоре накрая, толкова по-ценен става.
Нека тази притча ни помогне да затихнем, да замълчим и да станем дълготърпеливи. Този, който е усетил тежките удари на живота е станал по-гъвкав и способен да дава плод.
Животът е една мистерия. Той би бил непонятен за нас, ако Бог не ни подготвя за дейности, изявяващи Неговата слава.
Запомнете: „Само струг, с добре наточени ножове, изпълнява най- деликатната работа.“

Често се говори за неправилното разпределение на храната в света. Едни имат недостиг, а други изобилие.
Но следният факт е повече от куриозен, същински парадокс.
Затлъстяването  дойде на първо място по степен на вреда за здравето и броя на жертвите, изпреварвайки глада и инфекциозните болести.
Това заключение е направено от учени, анализирали данните за състоянието на здравето на населението на Земята за периода 1990 – 2010 г.

Всъщност, защо хиляди поколения водени като кукли, непрестанно се женят, орат земята и търсят пари? Къде са богатствата на Ксеркс и красотата на Нефертити? В най-добрия случай изкопаното злато на древния свят е в музеите, а мумията на египетската красавица, във вид на жалка обинтована кукла, лежи в стъклена витрина, за да я виждат желаещите от време на време.
Но ние имаме в ръцете си покана за Божия пир. Този празник не е изпълнен с изобилие от храна и вино, а с радост. Нали душата се подхранва с радост.
Ако чуеш Божия призив в сърцето си, можеш да приемеш Неговата благодат. Тя е навсякъде, където има честен труд и лоялност към хората там, където греха губи силата си.
Най-добрия начин да развалиш настроението си е да почнеш да мислиш за себе си. Най-добрия начин да съсипеш живота си е да живееш за себе си. А най-добрия начин да излезеш от тъмнината в този свят е да предадеш своите проблеми на небето.
Божият дом – това е целия свят. В него ежедневно се извършва литургия. Пасхата не е само през април или май. Тя е винаги във вечността. Само на небето ние ще бъдем лице в лице с Бога, а сега чувстваме само неговата силна и грижовна длан на рамото си.
Нека да не се мамим със заблуждения, външно благочестие и лъжливо мислене, че можем да преговаряме с Бога, като с бизнес партньор. Не е достатъчно само да ходим на църква, да четем, да говорим с хората, нужно е  близко общение с Бога, което да ни промени.
Човек следващ Бога не се нуждае от земните богатства. Той е щастлив да видя, че всичко, на което пада погледът му е изпълнено с тази благодат в изобилие. Всичко това е така, защото в работа, у дома, в сън и будно състояние на първо място поставя Бога. И всичко това земно щастие, небесни дарове и вечен живот ни е даден просто така, даром от любовта. Така че защо да не го вземем?