Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.

Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!

Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Гледам вечер небето осеяно с безброй звезди, едни по-малки, други по-големи. И всяка от тях е отдалечена на хиляди светлини години от нас. Но те си имат свое място и заемат определена позиция.

Мисля си за хиляди хора поразени от болести, останали без крак ръка или по рождение появили се на този свят с някое нелечимо заболяване. Обикновено те са изолирани от останалите хора. По-голямата част от масите не могат да ги възприемат, защото те не приличат на тях.

Хора, под гротесната форма на всяко едно такова създание се крие горещо, жадно за любов сърце.

Защо му го отказваме? С какво сме по-добри от тях? Нима човек трябва да мине през болката и мъката, за да се научи на милост?

При младите жени днес високо се цени професионалната самореализация. Всяка от тях се стреми колкото се може повече да практикува професията си, да гради кариера, нещо съвсем несвойствено за присъщият на жената майчински инстинкт. Съвременната жена смята, че женейки се, става ограничена, затворена в семейството. Там тя е длъжна само да върши домакинска работа и да отглежда деца.
Бях много изненадана и шокирана, когато едно момиче сподели:
– Ако се оженя, няма да бъда свободна, да ходя където искам и да правя това което ми е приятно.
Защо жените не искат да имат семейства и да раждат деца?
Тук има влияние негативният семеен опит на самите родителите, проявяващ се като алкохолизъм, насилие, разводи и не на последно място лошите взаимоотношения между членовете в семейството. Разбираемо е, че момиче израснало в такова семейство, ще гледа на брака като на източник на скандали, много болка, несигурност, нестабилност, обиди и огорчения.
Личната незрялост на майката не може да покаже на дъщерята какво голямо щастие е да бъдеш майка и съпруга.
Негативни отзиви за брака могат да се чуят и в училище, на двора, в компания на приятели.
Много жени смятат, че след раждане ще загубят привлекателната си външност, няма да бъдат харесвани и обичани. Колко жалко е, че у нас нямаме идеал за красотата на зрялата жена, майката и съпругата.
Много жени се отказват да имат деца поради нестабилността на мъжът до себе си. Това вече не са хора, които мечтаят да живеят заедно до старини, а временно съжителстващи индивиди. За това и такива бракове са временни.
Но има и жени, които въпреки всичко решават да имат деца и да изграждат семейства. Те изпитват радост и са щастливи, че в техните ръце малкото дете става човек. Това е като при земеделеца, който с нежност и любов се грижи за посятото, а след това с радост събира богатата реколта.