Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Връзката между двама души не винаги разбираме как се осъществява.
Отношенията в семейството понякога са много трудни.
Взаимоотношенията в един град са още по-сложни, а в държават трудно контрулируеми.
Нужно е да се регулират взаимоотношенията между хората, в противен случай те се превръщат в отвратителни същества.
За целта се издигат старейшини, вождове, водачи и хора от подобен тип.
Политиката е трудно занимание. При нея трябва да се отчитат огромен брой фактори, недостъпни за повечето хора.
Но за профаните, човешките отношения са прости и разбираеми.
Цената на грешките на политиците за обществото е твърде висока ….
Повърхностно мислещите хора, особено зависливите смятат, че могат да вземат най-доброто решение, но, като правило, със задна дата.

Той не се купува като автомобил, за него не се взема кредит.
На него не му трябва бензин. Не използва услугите на скъпите автомобилни сервизи.
Не е застрахован с „гражданска отговорност“.
За него не се плаща за паркиране.
С него не можеш да напълнееш. Когато го караш, се чувстваш по-здрав.
Здравите хора не са нужни на икономиката. Те не купуват лекарства. Не ходят на лекар.
Не увеличават брутния вътрешен продукт.

Най-напред трябва да подчертаем, че това изречение съдържа в себе си противоречие.

Какво разбираме под любов към едно дете? Това е отварянето на остър слух за истинските потребности на детето.

Когато те не са удовлетворени, детето се разглезва.

То се претрупва с разрешения и предмети, от които не се нуждае и то само като заместител на това, което човек не успява да даде на детето си.

Разглезването показва сериозна липса на нещо важно и необходимо в детството, което се отразява по-късно в живота на индивида.

Ако едно дете е обичано, то ще бъде способно да обича.

Животът е поредица от дърпания в една или друга посока.

Искаш да направиш едно, но си задължен да свършиш друго.

Чувстваш се огорчен от това, но знаеш, че не бива.

Приемаш някои неща за даденост, дори когато знаеш, че не трябва да е така.

Опозицията на противоположностите е като дърпане на ластик. Повечето от нас живеят някъде по средата.

Прилича на схватка по борба. Но любовта винаги побеждава.