Човек винаги бърза за някъде: за училище, за университета, на работа, да пазарува. Всеки от нас иска за един ден да направи колкото се може повече. Бързайки, ние не забелязваме, кой минава по край нас на улицата, качва се в асансьора, автобуса или влака. Не забелязваме свети ли слънцето, има ли на небето облаци, пеят ли птиците….?
Нека да се спрем и да се огледаме наоколо.
Да се порадваме на слънцето, нали то свети за нас. Птиците пеят и песента им е също отправена към нас. Нека да погледнем на града, в който живеем, с други очи, очи умеещи да виждат прекрасното.
И тогава ще ни се открият не унилите сиви здания, а истински произведения на изкуството.
Минавайки през града денем погледни малко настрани. Виж, всеки дом, всяко прозорче те са уникални и неповторими по своему.
Наслади се на забележителностите, това могат да бъдат исторически и архитектурни паметници, театри, музеи, ултрамодерни търговски центрове, на които майсторски е направена фасадата.
Въпреки модерните технологии, прилагани в големите и малките градове, лишените от индивидуалност стъклени сгради, многото жици и железопътни линии, все още има много живописни и красиви кътчета в природата и уникални стари сгради.
Разходете се из малките уютни улички и се насладете на спокойната атмосфера. Посетете непременно парковете. През лятото те ще бъдат едно незабравимо пътешествие сред скулптури, красиви фонтани. Истинско удоволствие е да се отпуснеш в сянката на буйната зеленина.
Разходки из града през нощта, осветени от преливащи в различни нюанси светлини, ще ви потопят в прекрасната атмосфера на уникални архитектурни творения. Нощно осветление трансформирани всичко до неузнаваемост. Градът през нощта става особено романтичнен и мистериозен. Град пълен с загадъчни тайни, невероятни събития и зашеметяващи истории.
Спрете, огледайте се, край вас всичко прелива от красота!

В основата на всеки мит за екологията лежи някакво заблуждение. То се усилва с желанието, изгодно да се манипулира потреблението на човека.
Екологичните митове пораждат такива привичка у човека, че простите неща той обяснява сложно, опирайки се на личния си опит и мнението на околните.
Реалните екосистеми не са устроени много сложно, въпреки че на пръв поглед не изглежда така.
Еднозначни отговори за разрешаване на екологичните въпроси няма и не може да има.
За това е необходимо да се изучават дълбоко и детайлно екологическите процеси и заплахите от друга страна.
Необходимо е да се оформи съзнание и навици за опазване и защита на околната среда още в най-ранна детска възраст.
Едва тогава митовете за екологията ще отстъпят място на загрижеността за опазване на нашата планета.

Те винаги изчисляват, пресмятат колко са пораснали или са паднали в чуждите очи. Премислят дали са достойни за нещо или не.
Постоянно смятат колко е цената им, за да разберат, какво отношение да очакват от другите.
Да, но получават от хората не по реалната им цена, а по това, което са изчислили в тъмната си малка стаичка на „лошо работещи стари калкулатори“.
Какво да се правим тогава?
Като начало престанете да пресмятате това, което не може да се пресметне. Престанете да претегляте и измервате степента на достойнството си. Спрете да изчислявате цената си.
Защото е невъзможно да се изчисли цената на топлината, нежността, любовта, вниманието, грижите и радостта. Трудно е да се оцени степента на подкрепата, разбирането, искреността, откровеността, щастието и радостта.
Щом не може, защо се измъчвате да го правите?
Това не е инструкция, а въпрос за размисъл.

В живота често попадаме в различни ситуации, в които трябва да преодоляваме негативните емоции.
А как да направим това с най-малко щети за себе си?
Отоворът на този въпрос можем да намерим лесно в притчите, защото те е илюстрация на някакъв проблем.
Оказва се, че притчата е необходима, преди всичко, за да намираме изход от всяка ситуация. Тя включва не само как да излезем от ситуацията, но и как да променим положението в полза за себе си.
Притчата е история, която в повечето случаи изглежда като приказка. А добрата приказка носи в себе си морален урок. Това е много важно за възпитанието.
Притчата предизвиква размишления над някакъв проблем или ситуация. Тя винаги съдържа пояснение над, което ако размишляваш, можеш да направиш живота си по-добър.

Тъй Господ чрез Духа Си преобразява живота на човека, изпълва го с нов смисъл, дава на човешката немощ способността да яви Божията сила. „Силата Ми в немощ се проявява“ – казва апостол Павел.
Според евангелските мерки ние сме немощни, не отговаряме на онзи нравствен и духовен идеал, който ни е начертал Господ в Евангелието. По човешки не сме в състояние да изпълним Божиите заповеди, но с помощта на Светия Дух това става възможно за нас. Той идва при нас и ни преобразява, дава ни сили, от слаби и немощни хора ни превръща в вестители на Христовото благовестие.
Знаем, че Светият Дух, Който е навсякъде, Който изпълва всичко, може да ни възкреси за нов живот и нашата мъртва душа, да запали любов и да стопли нашето студено сърце. Той ни превръща в носители на Словото Божие, вестители на Благата Вест.