Тъгуваме и ние не знае по кого точно, никога няма да ги видим. Само болка ни пронизва и спира дъха ни.
Непознати и неизвестни, но нещастни и самотни. Никога няма да бъде както преди, душата им е дълбоко наранена.
Не ви чуват, сърцата ви не разбраха, не ви защитиха и не ви запазиха. Като миг се стопи миналото, сега вместо домове има пепел.
Страх и омраза, огорчение, отчаяние, вик за помощ в света на неизвестното.
Човек човека измъчва, съсипва го до смърт, колко е нечестно всичко това…..
Украйна, Украйна, какво направиха с теб!

Депресия е тежка болест даже и за хора с желязна воля.
Дори такива действия, като поистване на дома, ставане от леглото, измиване, при депресия могат да станат невероятно трудни, както физически, така и психически.
Много е важно да запазите мотивацията си, да продължите да живеете и да давате най-доброто от себе си, дори да се намирате в депресия.
Не бъдете строги спрямо себе си. Измененията не идват с магическата пръчка. Ако направите грешка или не получите резултата, който сте очаквали, не се отчайвайте!
Обграждайте се с хора, които в трудна минута са готови да ви подадат ръка. Човек, който успее да преодолее депресията става по-силен.
Да се справиш с подтиснатостта и депресията е трудно, но планирайки и бавно напредвайки към прогрес, вие отново ще се поувствате по-оптимистично и по-весело ще погледнете на живота.

Няма политика там, където отсъства познание за миналото, липсва приемственост, анализ на грешките или разбиране на настоящето. Текущите събития замъгляват всичко. Новините изместват чувството за приемственост, блокират паметта, а това води до непрекъснато фалшифициране на предишни събития, когато отново изплуват в потока от новини.
Повечето новинарски истории пречупват всекидневния реален свят в свободно плаващи частици със съмнителна стойност. Събитията на едни и същи политиески и икономически сили, често се разглеждат като независими.
Вместо да се вижда един полярен свят, придържащ се към ясни, исторически, икономически и политически тенденции, на обществото се показва хаотичен свят, движен от привидно произволни и тайнствени сили.
Мнозина читатели смятат, че да бъдеш добре информиран е равносилно на това да бъдеш образован. Прекаленото надценяване значението на информацията, замъглява жизненоважното разграничаване между простото натрупване на данни и разбирането, способността да свържеш фактите по смислен начин.
Да се наблюдават политическите водачи и техните действия по телевизията е вълнуващо, но това е само фасада, видима последица или проявление на по-дълбоки и важни проблеми.

Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

Старая се да следя събитията в Украйна, опитвам се да ги разбера. Но все повече и повече се обърквам.
Та всички тези украинци, белоруси, руснаци….. са обикновенни  хора.
Може би не трябва да говоря за воените действия, за ранените и убитите, но нима мога да затворя очи пред всичко това?
Не мога да променя ситуацията, но като човек вътрешно преживявам нещата. Неволно в мен се заражда агресивно чувство. Някой е виновен за това и трябва да бъде наказан. Но може би на тази агресивност и търсене на отговорност, някой разчита, подържа я и я подклажда.
Когато човек види кръв и страдания, като че ли престава да вижда хората, всички се делят на свои и врагове, всичко става много просто и мозъкът се изключва, той повече не размишлява и не мисли.
Много от тях са умни и добри хора. Много бих искала да преодолеят сатанинската война в умовете и душите си.
Силата на доброто е велика сила!
Господи, спаси и вразуми всички, които живеят със злоба в сърцата си, които воюват против народа си и унищожават безащитните!
Искрено желая мир в Украйна и във всеки наш дом. Нека има спокойствие, здраве, благоденствие, топлина и много любов.