Хубаво е, когато има есен, защото тя нежно и внимателно ни подготвя за студа. Това е време за размисъл, когато човек  с ръце в джобовете изпада в приятна меланхолия.

Есента е време за съзерцание. Краските ден след ден се сменят. Листата се носят от лекия вятър. Всичко това възбужда у нас романтично настроение.

Всяка година нещо през есента умира. Листата падат от дърветата, а голите клони беззащитно се люлеят от вятъра в студената зимна светлина.

Листата, както и хората не са готови да се откажат така лесно. Те здраво се държат за миналото и ако имаха сили да останат зелени, вероятно до последно биха се сражават за мястото, което толкова дълго им е служило.

Ако сте се издигнали над тълпата, не очаквайте от нея възхищение.

Тя няма да е съгласна с вашето откъсване и съвсем няма да се радва за това, което сте направили.

Първоначално тя ще започне да хвърля камъни по вас, за да паднете на нейното ниво и повече да не се издигате нагоре.

След това ще ви очерни, злословейки, че това място, тези криле и дори небето, сте си ги купили.

Тогава тя ще ви забрави и ще премахне мислите за вас от главата си, за да не може вашият полет да ѝ попречи да пълзи.

Навярно ще се почувствате наранени.

Но след това ще обикнеш небето и шумът на вашите криле ще замести ръкоплясканията на тълпата.

Да се откъснеш от другите е трудно, те никога няма да ви го простят.

Най-добре оставете тълпата с нейната къса памет, вместо да предадете своята душа, крилете си и небето.

На улицата е неприятно захладняло. Студът бавно прониква до костите по пътя за дома или работа.

Дъждът неусетно напоява обувките, слънцето скоро няма да се появи, а печката тепърва трябва да се запали.

Здравей есен!

Заедно с нея идва сезонната меланхолия и нестихващата депресия.

От есента ще ни спаси „топлата дреха + ароматния чай + мъркащата котка“.

Но и в такова време човек може да се почувства щастлив. Важното е да не престава да твори и да мечтае.

През есента времето е намръщено, дъждове, природата губи своята зелена и пъстра премяна, кал, … и това всичко ли е? Не, това е само един от образите на есента.

Есента е многостранна. Намръщена е, но в същото време е ярка, удивителна и вълшебна!

Освен дъжд има листопад. Вместо увехналата природа, можем да видим узряването на плодовете. Какво да кажем за червените ябълки или гъбите в есенната гора? А за златната есен?

Това е най-красивото време!

Може сами да превърнем есента за себе си и околните в необичаен, полезен и приятен сезон. А за да направим това не трябва да забравяме за множеството интересни варианти свързани с почивката и заниманията в градината.

Сред зейналата празнина, от отсечени дървета, ме налегнаха мрачни мисли.

Колко много години ще трябват на тази гора, да заличи раната, която ѝ е нанесена за броени часове?

Много от нас може би няма да ги има, когато над прерязаните дънери ще се извисят отново високи дървета, които ще възстановят величествените си корони.

Природата  бавно и търпеливо, без да престава, упорито възстановява това, с което минаващият през нея човек я наранява и загрозява. Тя е великодушна, но последствията са пагубни за нас.

Приема капризите ни, но ни наказва за опустошенията, които без да се замисляме, ѝ нанасяме.