Панамският канал не е единствения воден път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан.
В Уайоминг има ручей, който е разделен на два потока.
Първият отива на запад до Тихия океан през Колумбия и река Снейк, а другият на изток към Атлантическия океан през Йелоустоун, Мисури и Мисисипи.
Кораб през този ручей не може да премине, но рибите могат да мигрират напълно.
В село Талхан, в индийския щат Пенджаб, се намира църква Нихал Синг.
Тя е станала място за поклонение за тези, които искат да емигрират във Великобритания, САЩ и други западни страни.
Посетителите купуват самолети играчки и ги оставят в църквата с молитва, да им дадат визи.
А семейства, чийто роднини са успели да емигрират, често монтирали на покрива на къщата си модел самолет с логото на съответната авиокомпания.
Това, което за нас е обикновено и познато, е било фантастично в миналото. Вярно е, че още нямаме апарати, с които да летим на други планети, но много идеи и устройства, които използваме днес и са описани от фантастите от 20 век. Те са част от нашето ежедневие.
Кои неща от научната фантастика са въплътени в живота ни?
Нека да вземем нанотехнологиите. Те са описани подробно от Нил Стивънсън в романа „Елмазеният век“.
Въпреки че нанотехнологиите днес не са в състояние да правят чудеса, те са широко използвани в областта на компютърните технологии, хирургията и военните разработки.
Есента е не само „унил сезон“, тя е най-колоритно време на годината.
Синьо небе, червени и жълти листа, прозрачни локви и ярки чадъри с различни цветове.
Есенните дъждове с оригиналните чадъри носят радост.
Чадърът на японският дизайнер Кота Незу е оборудван със слънчев часовник и компас.
Когато става дума за средновековните католически църкви, въображение ни рисува готически кули и характерни сводове. Но има и такива църкви, които след като ги посетите се чувствате не на себе си.
Става въпрос за катедралите и параклиси, украсени с човешки останки.
Църква Вси Светии е украсена с 40 000 човешки кости.
Тя се намира в чешкия град Седлец и се смята за един от най-ярките примери за църква, украсена с кости.
През 1278 игуменът Хенрих донесъл земя от Голгота и я разпръснал по близко намиращите се територии. Когато хората чули за това, пожелали да бъдат погребани в тази земя.
С течение на времето мястото за погребения вече не достигало. Тогава останките започнали да ги трупат в гробница, а на освободеното място заравяли нови.
След 250 години, новите собственици на църква семейството Шварценберг наели местен дърворезбар, който я украсил с човешки кости.
Като цяло, за арките, балюстрадите и полилеите са отишли от 40 000 до 70 000 кости.