„Покажи ми“ е един от прякорите на Мисури в САЩ. Той е свързан със следното предание.
По време на миньорската стачка в Колорадо, собствениците на мини вкарали работна ръка от Мисури.
Наетите миньори не познавали техниките на съседния щат и началниците на смените често казвали:
– Този човек е от Мисури, трябва да му покажеш.
Така един щат в Америка получил своето прозвище.
На Олимпиадата в Сейнт Луис през 1904 г. японецът Савао Фуни за първи път скачал овчарски скок.
Той смятал, че по всякакъв начин може да прескочи летвата.
Снабдил със здрав прът, забил го в пясък пред летвата, която трябвало да преодолее. Покачил се по него и скочил от другата страна на препятствието.
Съдията обяснил, че преди да прескочи летвата, трябва да се засили, като пробяга известно разстояние. Фуни пробягал малко разстояние, но повторил същата процедура по прескачането. Той бил отстранен от състезанието.
Обиден спортистът заявил, че несправедливо се заяждат с него заради азиатския му произход. В японската преса се появила статия изразяваща възмущение от нечестния съдия.
Според легендата в древна Гърция красивата Фрина била осъдена на смърт за това, че се възхищавала на голото си тяло.
За да спаси красавицата, защитникът разкъсал дрехите в съда.
Съдиите видели Фрина гола и останали смаяни от красотата на тялото й.
Присъдата била отменена.
В Япония и Южна Корея на 14 февруари празнуват празник различен от този, които се отбелязва в западните страни.
На този ден само жените правят подаръци на мъжете, в повечето случаи това е шоколад.
През 1980 г. асоциацията на сладкарите в Япония успешно стартирала нов празник на 14 март, така наречения „Бял ден“, когато жените очакват подаръци от мъжете, които трябва да са по-цени от получените предния месец.
В допълнение към тази дата корейците измислили „Черен ден“ – 14 април, когато никой на никого не подарява подарък, но хората отиват на ресторант и ядат черна юфка в знак на траур за самотата си.
В банката на Швейцария е предложено да се съхранява неизвестната картина на Леонардо да Винчи, на която е изобразена покровителката на художниците от епохата на Възраждането Изабела д`Есте, съпруга на марграфа Мантуа.
Платното принадлежи на италианско семейство с богата история на колекциониране. Те са събирали произведения на изкуството в продължение на 400 години.
Специалистите са направили радиовъглероден анализ на картината, която има размери 61 на 46,5 сантиметра и са установили, че е създадена през Възраждането. Освен това съобщението се опира на думите на Карло Педрети, италиански специалист по наследството на Леонардо да Винчи, който е заявил, че е видял портрета в ръката на майстора.
Основно доказателство за авторството на Леонардо в момента е значителна прилика с скицата, направена от художник за портрет на Изабела д`Еcте през 1499 година, която се съхранява в Лувъра.