Една малка част от древната керамика намери в съвременен Израел, хвърли светлина върху живота в библейски времена и помага да се докаже, че цар Соломон и цар Давид са управлявали Израел.

Археолозите са намерили находката в района на Офил при разкопките направени миналата година. Буквите, намиращи се на фрагмент от керамичен съд, вероятно създадени през X век пр.н.е., първоначално озадачили учените. Преди това с такава писменост не са се сблъсквали. Въпреки това, водещият експерт д-р Дъглас Петрович вярва, че езикът е примитивна форма на иврит. Това доказва, че израилтяните са живели в този район много преди времето, което се е смятало до сега.

Когато надписа бил намерен през декември 2012 г., учените предположили, че това е на ханаански език Ханаан са народ, споменат в Библията, живеещ на територията на съвременен Израел.

Хората, които са използвали иврит, са контролирали Ерусалим още в X в. пр. Хр. Този период съответства на периода, в който, според Стария завет, Израел е управляван от царете Давид и Соломон. Които и да се те, те са писали на иврит, както и сегашните собственици на тази земя.

Ако хипотезата на д-р Петрович се потвърди, той ще бъде в състояние да представи доказателства за надеждността на Стария Завет и че написаната тяхната история не е на стотици години, така както се приема. Това ще направи Стария Завет исторически разказ на реални събития.

Както може да се очаква, хипотезата на експерта, предизвика разгорещен дебат сред археолозите. Израел Финкелщейн от университета в Тел Авив е заявил, че открития надпис при разкопки в Офил, е важен за ранната история на Израел, но подчерта, че романтичните представи на Библията не трябва да влияят върху обективността на учените.

През 1931 г. в китайската провинция Синцзян избухнал бунт сред тюркско-мюсюлманското население.

В правителствените войски били мобилизирани руски емигранти, като семейство Уайт, които са живели в Синцзян от времето на Гражданската война в Русия, както и тези, които избягали поради глада и колективизацията в Съветския съюз.

Две години по-късно генерал-губернатор на провинцията Шен Шицай бил в състояние да води преговори със Съветския съюз за помощ при потушаване на въстанието.

В Китай бил прехвърлен 13-ти Алма-Атински полк, войниците на който били облечени в белогвардейска униформа.

Освен това, Съветския съюз финансирал вече сражаващите части, съставени предимно от емигранти. По този начин, „червени“ и „бели“, участвали в конфликта от едната и съща страна.

Мексиканският революционер Венсеслао Могуеле оживял след разстрела.

Мексиканската революция била въоръжен конфликт, който продължил 7 години. Венсеслао Могуеле, който се сражавал на страната на революционерите, бил заловен и бил приготвен за разстрел без съдебен процес.

Революционерът бил поставен до стената. Раздал се залп от взвода участващ в разстрела. Венсеслао получил девет огнестрелни рани, включително и един контролен изстрел, направен от офицер директно в главата, в упор.

Войниците си отишли. Всички смятали, че революционерът е мъртъв.

Но Венсеслао се събудил, успял да се добере до своите и след това живял още дълги години.

На снимката Венсеслао Могуеле през 1937 г. показва белега си от контролният изстрел.

До нас са достигнали малко документи от времето на Калигула. В първите две години начело на Римската империя, той се описва като умерена и благороден монарх, а след това като разточителен, жесток и сексуално разпуснат тиранин.

В последно време надеждността на тези източници все по-често се поставя под съмнение. Калигула е искал да разшири абсолютната си власт като император.

Веднъж той се отправил към пролива Ламанша с военна експедиция, която трябвала да събира раковини и черупки от миди от брега. Те били закарани в Рим. Така Калигула потвърдил, че е завзел океана, показвайки донесените трофеи.

При управлението си този щестлавен римски кесар специално внимание отделял на изграждането на разкошни дворци за себе си и амбициозни архитектурни проекти. Така той започва изграждането на два акведукта „Aqua Claudia“ и „Anio Novus“, с цел да се подобри водоснабдяването в Рим.

Едно от постиженията на Калигула като император на Рим е присъединяване на Мавритания. Калигула е първият кесар, който е бил убит.

На 15 януари 1919 г в един от алкохолните заводи в Бостън се взривил гигантски резервоар с меласа – сиропообразна течност, отпадък от захарната промишленост.
Вълната от меласа се понесла по улиците на града. Тя наводнила много къщи и убила 21 човека.
Една от причините за катастрофата е било очакването, скоро да се приеме сухия закон.
В случая стремежът е бил да се произведе колкото се може повече алкохол до настъпването на този момент.