Всеки път, когато поднасяте неръждаема вилица или лъжица към устата си, трябва да знаете, че за това сте задължени на Хари Бреали. Той е създал неръждаемата стомана.
Когато му задали задача да направи стомана за оръжия, която не ръждясва, той започна да комбинира различни количества на хром със стомана.
През 1913 г. смесил 0,24% въглерод и 12.8% хром, така на бял свят се появила неръждаемата стомана. Тя е устойчиви дори на такива киселини, като оцет и лимонов сок.
По-късно изобретателят осъзнал, че сплавта е идеална за направа на прибори за хранене, които тогава са били правени от сребро или въглеродна стомана, но ​​не били устойчиви на ръжда.

Алфред Вандербилт беше аристократ, спортист и приказно богат човек.
През 1915 г. той направи бизнес пътуване на борда на лайнера “ Лузитания „. Когато корабът бил торпилиран от германска подводница, той започнал бързо да потъва.
Вандербилт бързо се ориентирал и активно участвал в спасителната операция. Помагал на пътниците да вземат своите места в спасителните лодки, слагал им спасителни жилетки.
Собствената си спасителна жилетка Алфред, оставайки джентълмен до края, дал на една непозната жена с бебе. Няколко пъти се отказал да седне в спасителната лодка, отстъпвайки мястото си на други. Освен това той самият не можел да плува.
В тази история има още един удивителен детайл. Три години по-рано, през 1912 г. Вандербилт правел сметка да се върне в Щатите на печално знаменития „Титаник“, но премислил буквално в последната минута.

Динята от гледна точка на ботаниката се явява плод с дебела кора и мека вътрешност.
Сега ние обичаме да ядем диня в горещите летни дни. Въпреки това, тя се е отглеждала предимно за практически цели. Едно от първите споменавания за отглеждането на диня, може да се намери в египетските йероглифи, датиращи преди повече от 5000 години. Тя е спомената и в културата на Азия, Индия и Средиземноморието.
Известният шотландски изследовател Дейвид Ливингстън е открил поле с дини в Африка. Динята расте в сухи райони и тя не е просто храна. Тъй като 90% от динята е вода, в много сухите региони на Африка, се използва като източник на вода. Изследователите я носели като естествена бутилки за вода.
Друго предимство на динята е фактът, че от нея не остава отпадък и всичките ѝ  части са годни за консумация.
Освен яденето на сочната сърцевина, семената се пържат, а от кората се прави конфитюр или или се осоляват.

Известният майор Андре рискувал сигурността на младата американска нация чрез прибързани и злополучни“предателски действия“. за това той бил осъден на смърт.

Маршал казва за подписването на тази смъртна присъда, подписана от Вашингтон:

– Може би няма случай в живота на главнокомандващия, когато да се е подчинил с по-голяма неохота на суровите заповеди на дълга и политиката.

Дабни отбелязва, че страданието на Вашингтон към Андре е „истинско и дълбоко“ Той е имал пълната власт да го убие или да го остави жив.

Защо тогава е подписъл смъртната му присъда?

Дабни обяснява:

– Волята на Вашингтон да подпише смъртната присъда на Андре не произлиза от това, че състраданието му е повърхностно или престорено, а от факта, че разумно е уравновесено от комплексни висши решения …. на мъдрост, дълг, патриотизъм и морално възмущение.

Представете си, че Андре има защитник, който чува думите на Вашингтон:

– Правя това с най-голяма неохота и желание..

Тогава защитникът би казал:

– Щом си върховен в тази ситуация, ти имаш пълната физическа възможност да оставиш тази писалка. Но по по подписването на тази заповед ще разберем, , че съжалението ти е лицемерно.

Съжалението е истинско, но е възпрепядствано от по-висш мотив. Вашингтон е имал служебната и физическа власт да освободи престъпника, но не е имал одобрението на собствената си справедливост.

По същия начин стоят нещата и с Бога. Божията безкрайна мъдрост направлява цялата му воля, ръководи и хармонизира, без да подтиска всичките действени закони.

Той иска всички човеци да се спасят и да им бъде простено за всеки грях, защото ги обича, но той не може да пристъпи това, което е постановил. „Заплатата за греха е смърт“. Единственото разрешение на въпроса е кръсната смърт на Исус. Приемането с вяра на това, което Божия Син  е направил за нас ни спасява.

Корнфлейкс идва от англ. corn flakes или cornflakes: „corn“ – зърнено-житно растение или царевица, „flake“ — люспа. Това е хранителен продукт, който се произвежда от царевични зърна и е първият индустриален продукт от зърнено-житни растения за закуска, който се появи на пазара.
Ето как било открито това необикновено ястие.
Кит Келлог помагал на своя брат, лекар  в санаториума Battle Creek, да приготвя на пациентите съответните диети.
Веднъж те приготвяли поредното ястие от царевично брашно, но временно трябвало да заминат на някъде. Когато се завърнали, забелязали, че тестото е станало неизползваемо за готвене, но все пак решили да приготвят храна от него.
Тестото било превтасало и станало на парченца люспи. Отчаяни, братята решили да изпържат люспите.
Това, което се получило надминало очакванията им. Люспите се изпълнили с въздух и станали хрупкави. Това ястие станало хит сред пациентите.
Днес корнфлейкс се приготвя от сварени царевични зърна, които се изтеглят на люспи, сушат се и се пекат. Този хранителен продукт се консумира най-често за закуска с мляко или плодови сокове. Корнфлейксът е много богат на въглехидрати.