Джонатан Картър е един от водещите защитници на околната среда в щата.
Като студент през 70-те години на миналия век Картър нарочно нанасял удари с брадва по здрави дървет, за да изследва болестите, причинени от загниването им.
В друго свое изследване той инжектирал смъртоносен вирус на холандски бряст в хиляди фиданки, после пускал през тях електриески ток и наблюдавал как се разпространява заразата.
Двадесет и пет години по-късно Картър „изплаща греховете си“.
Той се превърнал в страстен поклоник на горите и неуморен защитник на дивата природа.
Неговата кампания през 1996 г. срещу изсичането на горите на север, разтърси из основи дървообработващата промишленост в Мейн.

Седнала в затъмнено помещение доктор Шийла Морибър Кац фокусира електронния микроскоп.
И ето в зеленикавото луминисцентно зрително поле заблестя нещо, което приличаше на камъче.
– Готово! Ето го, – каза доктор Кац на глас, в който прозираше страхопочитание. – Когато си употребил толкова много време да го търсиш, истинска тръпка е да го видиш там, сакаш го държиш в плен.
Тя промени обхвата на зрителното поле и се усмихна, когато в зеленикавото сияние се появиха още камъчета и други странни форми.
Доктор Кац забрави всички, които стояха около нея. Тя беше се изгубила в един микроскопичен свят. Нещо като астрономия, само че обърната наопаки.
Камъчетата, омагьосали свенливата и мълчалива патоложка от Хенеман  Медикъл Колидж енд Хоспитал, бяха бактериите, за които повечето учени днес смятат, че причиняват „легионерската болест“.

Кога и къде е имало такава държава?
От 1947-1949 година на територията на Европа съществувало подобие на държава, наречена Бизония.
Името и не идва от думата бизон. Тук тези животни не са имали нищо общо с тази територия.
Така била наречена обединената британо американска зона при окупацията на Германия. Името ѝ идва от „bi“, което в превод от латински означавало „две“.
Когато Франция се присъединила към зоната на окупацията, Бизония станала Тризония, а след това я преименували на Федеративна Република Германия.

Книги и вериги – думи, които не се съчетава много добре. Библиотеката за разумните хора е и ще бъде съкровищница на необятното знание. Всеки обичащ да чете, много добре знае какво е библиотека. Когато бяхме деца, често бяхме гости в помещения, където съжителстват „умни и мъдри приятели“. Когато бяхме студенти едва не живеехме в читалните зали, готвейки се за изпити и семинари.
През средновековието, в Европа, книгите били много рядко явление и били много скъпи. Те „се помествали“ във вериги, за да се избегне някоя банална кражба. Едната част на веригата се закрепвала към рафта, а другата към обложката на книгата. Дължината на веригата била достатъчна, за да се извади книгата и да се чете от нея, но не и да се изнесе навън.
Подобна практика за съхраняване на книги се е ползвала до края на 18 век. Решаването на проблема с кражбите на книги, по този начин, се е сматало за цивилизован. В много библиотеки, читателят се затварял в отделна „клетка“ с избраният екземпляр книга. И когато свършвал с четенето, библиотекарят отварял „клетката“.

Преди изобретяването на радар за откриване на приближаващ враг използвали специални „слухачи“.
Тяхното оборудване варирало в различните армии, но по принцип били едни и същи.
Те садържали големи микрофони положението, на които можело да се настройва в пространството, а самите те предавали звука в ухото на оператора.
С други думи, за определяне на позицията на въздушните цели се използвали огромни стетоскопи.