Навярно всеки от вас има своя любима мелодия, но днес ви предлагам да чуете нещо уникално. Какво ще кажете за хуритски химн създаден 1400 години пр. Хр. в Месопотамия.
Самият химн е написан върху глинени плочки, открити през 1950г. по време на археологическите разкопки на древния Угарт. Тези плочки са привлекли вниманието на Ан Килмър от университета в Бъркли. Тя забелязала, че освен текста на песните имало инструкции за певец и изпълнители, включени били и струни за арфа.
Килмър обърнала внимание на това, че откъсите били написани в диатоничен звукоред.

За да се възстанови химна изцяло били необходими цели 15 години. В резултат се е получила мелодия, с която не всички са съгласни, затова са се появили множестви интерпретации, които повече или по-малко са сходни. Ритъма разбира се e неизвестен. Той е трудно да бъде възстановен.

В Спарта и законите и самият начин на живот са били насочени предимно към физическото усъвършенстване на гражданите и към доброто здраве на техните жени и деца.
Законодателят Ликург бил освободил спартанките от каква да е работа в домашното стопанство. Те били задължени единствено да се грижат за себе си, за да раждат здрави деца. Още от детските си години спартанките били задължени да се занимават с гимнастика, борба и плуване. Момите се обучавали също така на музика, пеене и танци, защото без тези неща не можело да мине нито едно тържество в Спарта.
Мъжете често били на война и много от тях загивали в битки, за това голямо внимание се отделяло на вдовиците до 45 годишна възраст. Целта била те отново да бъдат омъжвани и да раждат деца.
В Спарта често се устройвали празненства, гостоприемно се посрещали гости на богати трапези. Всеки би останал във възторг от ястията сервирани в тези домове. И то какви ястия! Те можели да превърнат престарял мъж в човек чувстващ се 30 години по-млад. И това не било случайно.
Местните жени били големи майсторки в приготвянето на такива ястия. Именно с тях овдовелите спартанки се опитвали да оплетат в мрежите си поредния вдовец.
Не знам всички начини за приготвяне на такива блюда, но бих споделила с вас тези, които успях да науча. Ето и някои от тях: Чеснова чорба с подправки и пресен магданоз, салата и целина. Дори лекарите препоръчвали този вид чорба на мъже, които имали млади съпруги. След това идва и тиква със лук, чесън и кориандър, която е задушена в зехтин на слаб огън. Яде се студена.
Съществува и чисто спартанско блюдо, като изстисканите в мед венчелишчета на дива роза и невен.
А ето ви и едно лаконско блюдо. То се приготвя от кашкавал, млечен сок и корени от пурпурен ирис. Внимавайте, не трябва да се използва див ирис, защото съдържа силна отрова. За ядене стават само специално отгледани градински ириси. Корена трябва да се извади преди третата година от живота на растението, желателно след продължителни дъждове, след което се нарязва ситно и се изсушава на слънце.
Поразително! Кой би могъл да помисли, че коренът на едно обикновенно цвете, може да придаде толкова сила на човека. А какво да кажем за майсторството и останалите съставки на останалите ястия?

В края на XIX век в близост до гробницата на египетски фараон екип от археолози намерили барел с мед. Те не  се побояли да опитате от меда, но когато го направили останали изумени. В тези съдове медът е излят може би преди три хиляди години, но вкусът му е отлично запазен.
В Израел също може да се намери древен мед,  защото там са го ценили не по-малко, отколкото в Египет по времето на фараоните. От друга страна възможно е в случая  археолозите да са опитали израелски мед. И днес се е запазила историята, която разказва, че след смъртта на цар Йоашияу жителите на Ерец – Израел трябвало да изпратят в Египет по задължение 823 барела с мед.  Фараоните отдавна ги няма, но в Израел продължават да се произвеждат тонове мед.
На 21 август в Израел празнуват Фестивал на меда, който продължава до Рош а-Шана. Датата разбира се не е избрана случайно. Меден се нарича първия месец след сватбата,  а в Израел той предшества еврейската Новата година. Замисъла се подразбира. През следващата Нова година всичко да тече като по мед и масло. Всички купуват през това време мед символизиращ сладостта на следващата година. През този период от време растат и цените, сякаш за да оправдаят името  «течното злато“, с което наричат меда.
Освен това израелския меден месец  дава възможност да се посетят пчелините пръснати из цялата страна. Посетете Израел и участвайте в този празник.