Научих за един много странен албански обичай. Искате ли да научите за него, сигурна съм, че не сте го чували?
Виргъреша се прави в родове, в които се раждат само момичета. Обичаят цели да умилостиви някакви сили, за да се родят и момчета.
Виргърешата се заклева пред старейшините на клана, че никога няма да се омъжва и ще остане девствена. След клетвата тя приема мъжко име, реже косите си, облича се в мъжки дрехи и започва да се държи като мъж. Не върши и никаква женска работа.

Родителите й я наричат също сосе, превежда се като последната, с която свършва родът. Но ако и след това не се роди момче, името сосе става проклятие. Това показва краят на този род.

Името „усташи“ идва от хърватския глагола ustati и означава „въставам“, а усташ означава бунтовник, въстаник.
Усташите са хърватско крайнодясно освободително движение. Създадено е през 1929 година от Анте Павелич и се е занимавало с атентаторска дейност и политически убийства. При основаването му през 1929 г., основната цел на движението била обявяването на Независимата хърватска държава.
През 1941 година Югославия капитулирала пред германците и усташите станали съюзници на Хитлер. Той им помогнал да основат Хърватската независима държава. Тя просъществувала  от 1941 до 1945 година и в нейните предели, освен Хърватска, влизали Босна и Херцеговина. Тогава усташите започнали да безчинстват в Босна и Херцеговина. Много хора умрели в концлагерите, създадени по примера на немските.
Усташите се опитвали да скарат сърби с мюсюлмани. Евреите, циганите и най-вече сърбите са били враговете на усташите. На мюсюлманите се е гледало като на съюзници, но за тях са казвали, че са част от хърватския народ.
Усташките лидери емигрирали в Западна Европа, след като Тито взема властта и била образувана Съюзна федеративна република Югославия. Когато започнало разпадането й в началото на деветдесетте години, усташките емигранти се завърнали и се включили в борбата за извоюване на независимост на Хърватска. Те искали Босна да е неизменна част от нейната територия.

Този замък е разположен в северната част на Чехия. Станал е известен заради прославеният любовник и философ Джакомо Казанова.
По покана на граф Валдщайн, Казанова пристига в Чехия през 1795г. Графът предложил на италианеца място за библиотекар в своя замък, който тогава по австрийски маниер се наричал „Дукс“. Казанова приел предложението, тъй като искал да прекара остатъка от живота си на по-спокойно място. Тук той пишел, в резултат, на което се появили мемоарите му-„Историята на моя живот“.
В замъка Казанова живял 13 години и починал на 73 годишна възраст. Погребан е в църквата „Св, Варвара“.
През 19 век гробището на църквата било закрито и гроба му бил изгубен. Днес никой не знае къде почиват костите на великия авантюрист. Но във замъка ще ви покажат креслото и плоча, на която е записано, че е починал тук.
Говори се, че това кресло подобрявало сексуалната привлекателност на мъжете. За целта, желаещия трябвало да поседи известно време в него.

Параходът „Куийн Мери“, който се намира в пристанището в Линг Бийч, Калифорния е изключителен музей. В мирно време е използван като луксозен лайнер, през Втората световна война като боен кораб, а в настояще време като музей. Дълъг е колкото три футболни игрища. На него се вижда поразителен контраст между начините на употреба по време на мир и война.
В едната част е реконструирана столова, пресъздаваща подредбата в мирно време. Върху масите, на които са сядали знатни персони, са подредени редици от вилици, лъжици и ножове, чийто предназначение е непонятно за нас, но не и за тогавашното изтънчено общество.
В другия край на кораба виждаме обстановка пресъздаваща подредбата през военно време. Напълно противоположна на първата. Един метален поднос с вдлъбнатини заменя петнайсете чинии и паници. В каютите са наредени четири двойки двуетажни койки.
През мирно време корабът е събирал 3000 души, а във военно 500 000.

Има различни версии относно изобретателя и мястото на създаването му.
Жителите на Италия смятат, че те са направили това лакомство. Според тях това се случило преди хиляди години. Реколтата била лоша, а вредителите доунищожили почти всичко останало. Останали в запасите им само бадеми и захар. От тях хората направили смес, чрез която да преживеят трудното време.
Жителите на Германия имат свое мнение по въпроса. Те твърдели, че през гладната 1047г. в Любек нямало никакви продукти. Имало само бадеми и захар. Така при тях се появил марципана.
На остров Сицилия си имат своя легенда. Манастира в Палермо си има своя собствена градина. След прибиране на реколтата там очаквали важни гости, а градината изглеждала много тъжна.
Монахините направили смес от бадеми и захар и от нея оформили различни фигурки. С тях окичили дърветата в градината.
На устроеното угощение на всички много се харесали фигурките. Така марципана станал отличително лакомство за острова.