В град Йерусалим, над мястото на Гроба Господен, е издигнат малък параклис, с величествен храм над него. Всяка година срещу Великден там се запалва Благодатния Огън.

Той има небесен произход и в първите минути, след  появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите.

Писмените исторически свидетелства, за този огън, датират още от 4 век. Няма друго чудо в историята на християнския свят, което да се проявява толкова редовно и в толкова продължителен период от време.

Церемонията по “получаването” на Благодатния Огън вероятно е най-старата.

От 4-ти век насам до наши дни, чудото се случва при спазване на една и съща литургическа последователност.

Най-ранните свидетелства за слизането на Благодатния Огън в навечерието на Възкресение Христово намираме у Григорий Нисийски, Евсевий и Силвия Аквитанска. По свидетелството на апостолите и светите отци, Светлина е осветила Божи Гроб скоро след Възкресението, и това е било видяно от апостол Петър.

Рождествената картичка била предложена от Хенри Коул през 1844г. Този човек бил известен в Лондон с многобройните си нововъведения. Той въвежда новата система за изпращане на пощата, построил е  Алберт-Хол, организирал е  Международна изложба през 1851г. и открил музея „Виктория и Алберт“.
Повече от всичко Коул искал да привикне хората на добър вкус. За целта открил художествен салон, където продавал различни стоки за интериора. Той смятал, че окръжаващите човека предмети , трябва да бъдат не само полезни, но и красиви. Мислейки върху това, достигнал до идеята за рождественските картички, който според него можели да предадат на празника допълнителен блясък.
Коул искал да създаде такава картичка, която да прибавя топлота към поздрава. Той дал скица за нея на художника Хорсли. Основните черти на картичката и до днес са останали неизменни. В центъра й се намирало семейство пред богата трапеза. В крайщата и имало сцени изобразяващи хранене на гладните и обличане на голите.
Картичката получила признание 20 години по-късно и през следващите три десетилетия английските печатници напечатали 163 хиляди от този вид.

Съвремената количка била създадена от Чарлз Бертон през 1848г. в Ню Йорк. Неговото изобретение не станало много популярно, защото по пътя имало прекалено много пешеходци.
Бретон решил да помогне за успеха на своето изобретение. За това отишъл в Англия и там построил фабрика. Промяната на мястото осигурила успеха на количките.
Здравомислещите майки бързо оценили новото транспортно средство. А когато кралица Виктория поръчала детска количка за своето семейство, тя станала на мода.  Първоначалното й име на латински буквално означавало „преминаване“.

Пъзелът се е появил за първи път не като игра, а като учебно пособие по география. Карта се залепвала на дъска, след което се нарязвала с трион на неправилни парчета. Учейки се да ги събират, учениците като се забавлявали изучавали географията.
На пазара първият пъзел се появил под заглавие „Разпиляната карта“.
По- късно такава карта за обучение не се пускала, но предприемчиви хора подхванали идеята и започнали да продават картини, разпилени на части.
Първият пъзел бил издаден през 1769г. Той бил нарисуван на ръка и наречен „Карта на Англия и Уелс разделена на графства“. Неин автор бил Джон Спилсбур, който живеел в Лондон. Неговата фирма се наричала „Картография“.

В основата на този вежливо и безобидно действие лежат страх и подозрителност. В древността човек е бил изправен пред много опасности от хора и животни. Било трудно да се довериш на всеки. Желаещите да се предпазят от внезапно нападение, започнали да се въоръжават, първо с тояги, а по-късно и с мечове.
Срещата с непознат предизвиквала подозрение, защото нито един от двамата не знаел какви са намеренията на другия. Съществували няколко начина на реагиране: да се обърне и да избяга, без да дочака резултата от срещата; да остава на място и да бъде готов за бой; хванали се за оръжията минават един покрай друг; за да се избегне борбата можели да станат и приятели.
Последното може да се случи, когато срещащите са убедени в мирните намерения на другия. За целта те сваляли оръжието от себе си и показвали празна длан.
Така ръкостискането се появили не вследствие на симпатия, а на недоверие.
Оттук и традицията да се подава дясната ръка, защото с нея се държало оръжието.