В последните години от живота си Ърнест Хемингуей бил много депресиран и раздразнителен. Той уверявал роднините и приятелите си, че го следят агенти на ФБР.
Няколко пъти писателят е лекуван в психиатрична клиника. Веднъж той споделил с приятелите си, че и тук го следят като подслушват разговорите му.
Под въздействие на електрошок, той загубил способността си да пише и да формулира мислите си както по-рано. И накрая, на 2 Юли 1961 Хемингуей се самоубива с пистолет в дома си.
Едва по-късно се разбрало, че  от ФБР е искано информация за работата на Хемингуей, тъй като тя изглеждала доста подозрителна, поради активността му към работите в Куба. От там започнали наблюденията и подслушванията на писателя, които продължили и в психиатричната болница.

В Северна Америка индианците, които живеели по тихоокеанското крайбрежие имали специален празник. Той се устройвал от вожда на племето, който поканвал за гости роднините си и хора от други племена.
По време на празника освен музика и танци се практикувало даряване на гостите с част от имуществото на домакините.
Именно така се определяло мястото на всяко семейство, не според това колко е натрупало, а колко е подарило на другите. Тези, които повече давали били по-уважавани.
Празникът бил забранен от властите в края на 19 век като разточителен и непродуктивен обичай, противоречащ на цивилизования свят.

През изминалите сто години местните жители са строили своите домове сред огромните камъни, като хармонично са ги вписвали в красивия пейзаж.

Благодарение на стабилността на камъните и необичайното оформление, външният вид на града практически не се е изменил. За нови постройки място няма, а старите са доста стабилни и живописни и би било жалко да се премахнат.

Необикновеността на града го е направила известна забележителност в Португалия. Самото селише се е превърнало в град – музей под открито небе.

Труднодостъпността до него го предпазва от потока любопитни туристи. Тези, които издържат и достигнат до него са възнаградени с едно незабравимо зрелище и красиви снимки  за спомен.

Покровител на града е Исус Христос, за това почти навсякъде се срещат множество кръстове с различни размери.

Останките от средновековен замък, прекрасната каменна църква и оранжевите покриви на камените къщи привличат погледа на всеки посетител. Градът е разположен на върха на планината Сера да Естрела, от където се откриват живописни гледки към близките околности.

През зимата на 324 г. пр. н. е. след множество битки македонският цар Александър Македонски отново се завръща във Вавилон. През следващата година той извършва огромни строителни работи в града.  Александър искал Вавилон, новата столица на империята,  да стане не само търговски център, но и важно пристанище.

Плановете му се провалят, защото се разболява и след кратко боледуване умира през лятото на 323 г. пр. н. е., ненавършил 33 години.

Името на Египет е свързано с опазването на тялото на Александър Македонски. И това се оказва една от най-големите мистерии на античността.

Трупът е балсамиран и съхраняван две години във Вавилон. По-късно надделява идеята, че той трябва да бъде върнат в Македония и погребан в Егея. Интересното е, че тялото е откраднато от Птоломей, който по това време е сатрап на Египет.

Първоначално трупът е пазен в Мемфис, древната столица на фараоните. Предполага се, че балсамираното тяло на македонския цар е съхранявано в каменен саркофаг на последния владетел на свободен Египет Нектанебо, смятан за негов биологичен баща.

По-късно Птоломей, пренася саркофага в новата столица Александрия. В този град Птоломей властва като цар на Египет. Трупът на завоевателят на Азия е положен в мавзолей и е пазен като реликва до времето на първия римски император Октавиан Август.

През следващите години следите на саркофага се губат, въпреки че съществуват местни предания за неговото местонахождение.

Синахериб възтановява древния град Ниневия и го обявява за своя столица. Градът остава такъв до залеза на Асирийската държава.

Името му дала Нин, великата Богиня на Двуречието. По времето на Сенахериб блестящите фасади на дворците се оглеждали в река Тигър. Столицата била оградена с крепостна стена наречена “ С ужасяващия си блясък поразява  враговете.“ Нейните основи били каменни блокове с широчина 10 метра и височина 24 метра. Покрай стената минавал ров широк 42 метра. За да влезеш в града трябвало да пресечеш 15 порти. Пред „Градинската порта“ бил прехвърлен каменен мост, който бил истинско чудо на архитектурата.

Великолепният палат на Синахериб „Който няма равен на себе си“ се издигал в западната част на столицата. Владетелят събарял всички съществуващи сгради, които пречели на строежа на двореца. Край него бил засаден огромен парк с какви ли не растения и плодни дръвчета.

Прокопани били изкуствени канали, по които се стичали планински потоци, спускащи се от 50 километра разстояние. Царят използвал диги, за да оформи големи водни пространства, където живеели различни водни птици, а край тях глигани и елени.