Ако се разхождате по брега на морето близо до Кони Айлънд, е невъзможно да не обърнете внимание на красивата стара изоставена сграда. Това е един от ресторантите на веригата Чайлдс, една от най-големите вериги ресторанти в Северна Америка.
Новият ресторант в Кони Айлънд, е един от първите в мрежата, проектиран на мястото, на което е сега. Той е бил открит през 1923 г., почти веднага след завършване на нова линия в метрото. Това спомогнало да дойде многобройна тълпа хора от цял Ню Йорк. Така този район станал главно курортно място в града.
Ресторантът съчетава американски курортен стил с испанския колониален елементи от Възраждането: арки, разнообразни прозоречни отвори и други елементи от фасадата богато украсени с многоцветна теракота и причудливи морски орнаменти във вид на риба, миди, кораби и бога на морето Нептун.
В първоначалния си вид, сградата е  била голяма беседка с навес. Първия етаж е проектиран като непрекъсната арка от две фасади, които осигурявали прекрасна гледка към океана. Помещението максимално е било изпълнено със слънчева светлина.
Беседката отдавна я няма, арките са разрушени и всичко изцяло е изградено от тухли.
Ресторантът просъществувал до 50-те години на миналия век. Заедно с упадъка на туристическата индустрия на брега, ресторантът е бил затворен и сградата останала празна.
Тогава тя е била придобита от производител на шоколад и е използвана като такива доскоро.
Намаляло търсенето на шоколадови бонбони и сградата отново опустяла.
През 2007 г. имало опит тук да се отвори rollerdrom, но тази инициатива нямала комерсиален успех.

Във Венеция галерия Академия е най-големият музей на изкуствата, където се съхранява колекция на венецианската живопис от 14-18 век. Той е построен на южния бряг на Гранд-Канал, което спомогнало за избиране на името му, на един от трите моста на канала.
Галерия Академия е основана от веницианския Сенат през 1750 г. като училище за живопис, скулптура и архитектура. С основание галерията се превръща в център на художественото образование в Италия, наравно с развитите в това отношение Рим, Милано, Флоренция и Болония.
През 1807 г. галерията била преместена по заповед на окупационните френските власти в сградата, в която днес се помещава.
В началото на 19 век галерията от художествено училище се превърнало в музей. Днес тук се пазят творбите на прославени майстори.

През 1960 г. в Египет започва изграждането на втори язовир на река Нил близо до Асуан. Вследствие на това можело да бъде наводнен уникалният храм на Абу Симбел, построени в скалите от пясъчник по времето на фараон Рамзес II.

Международен екип от експерти под егидата на ЮНЕСКО решил да прехвърли този паметник на ново място, на 200 метра от реката. За целта храмът бил разрязан на блокове, всеки от тях тежал 30 тона.

Операцията по транспортирането продължила от 1964 г. до 1968 г. Тя била призната за една от най-големите инженерно археологически проекти в историята.

Изобретение работещо на принципа на химикалката официално датира от края на 19 век. Патента е на Джон Лауд, а през 1916г. на Ван Вечтен Райзберг.

В края на 1930г. унгарският журналист Джозеф Ласло Биро е запатентовал химикалка приличаща на съвремената. Той бил не само журналист, но и изобретател. Причината за да я конструира е била, че трябвало много да се пише, а това изисквало много пера и мастилници. Голяма проблем били и петната, които оставали върху хартията.

Изобретението изглеждало многообещаващо относно заплащането му. Почти веднага патента за производство на такива химикалки бил изкупен от военно въздушните сили на Великобритания за тяхните пилоти.

Пребиваващият в Аржентина Биро преригистрирал свой патент и го продал за 1 милион долара на компания Eversharp. Аржентинската компания е започнала първа в света серийно производство на химикалки за всички. Търговията в страната, с този вид химикалки, била перфектна: ниска цена, практичност на новото устройство и много купувачи.

Американският дистрибутор Милтон Рейнолдс, който пътувал до Аржентина, случайно купил няколко химикалки на улицата. Проницателността на Рейнолдс му подсказала каква голяма печалба може да се извлече от тези малки неща, особено ако се продават в големи количества. Той направи запитване и научил, че изобретението е патентовано от унгарски журналист само за две страни. Най-големият и богат пазар в САЩ, не е затворен за всякакви патенти и Рейнолдс побързал да запази пазар за себе си.

През 1943 г. той патентовал химикалката в САЩ и започнал масовото ѝ производство. Успехът му бил огромен. Само за един ден в магазин на  Джимбела в Ню Йорк били продадени 10 хиляди химикалки. Смешното е, че първите купувачи били привлечени от рекламата, която казвала, че новата писалка може да пише под водата.

Изобретението не е изчерпало своя потенциал днес. През 1958г. французинът Марсел Бик усъвършенствал модела и получил свръхевтини химикалки. Това сложило началото на BIC Corporation,  която сега контролира една трета от пазара на химикалки в САЩ.