Архив на категория: история

Апокалипсис двa века преди появата на Христос

Щом заел владетелския трон на хуните, Мо-дун предприел смели и решителни действия. Кханът разбил войската на източните хунори дун-ху в отговор на тяхното нагло искане да им бъде предадена обширна област, намираща се между двете държави в Китай. По късно разгромил гоат-си-те и превзел от Китай всички отстъпени кунорски области по времето на То-Бан.

Интересна и поучителна е битката с китайския император. С хитро отстъпление Мо-дун примамил противниковата армия от 320 хиляди души в град Пин-чън, където я заградил от всички страни с коници от 400 хиляди стрелци. Луи Бан попаднал в капан, без надежда за спасение. Кханът подредил кониците си по особен начин на север черните коне, на юг червените, на запад белите и на изток сивите коне. Тази подредба е знак за Апокалипсиса с четирите коници, които са въплащение на Божия гняв и означават война, глад, смърт и болест. Очевидно това са символите познати както на хуните, така и на китайците и то два века преди появата на Христос.

Седем мъчителни за китайците дни траяла обсадата на града. Едва на осмия ден кнанът сякаш чул най-сетне многократните молби на императора за милост и разтворил обръча. Така битката, която била по-скоро на нерви, приключила. Сключил се тежък и унизителен договор за Китай. Повече от век и половина след това китайските императори напразно се опитвали да се освободат от условията, заложени в клаузите на този договор

Наистина погледнато от страни, нелогична изглежда постъпката на Мо-дун да освободи Луи Бан и цялата му войска, вместо да ги унищожи. Всъщност целата на кхана е била не да спечели битката, а самата война, да изгради единна, огромна и трайна световна държава на хуните. Очевидно той ясно си давал сметка, че нахлуването на молобройния негов народ в многолюдния Китай крие сериозни опасности като претопяването на хуните, но това не му е попречило да изяви таланта си на велик пълководец,

Архитектура и поверия

Атлантите от песента за града на Нева са едни от символите на Петербург. Вратата на Новия Ермитаж е украсена с десет гигантски фигури на атланти.

Техен създател е скулптора А. И. Теребенев, под ръководството на когото през 1844-1849 години са работили повече от 150 каменоделци. Проектът принадлежи на Лео фон Кленце специално създаден за растящата колекция от картини и предмети на изкуството.

Сред младоженците от Петербург съществува поверие, че ако в деня на сватбата си докоснеш пръстите на атлантите с ръка, брака ти ще бъде щастлив, а децата родени от този брак ще се отличават с неземна красота.

А ако искаш, някое от твоите желания да се изпълни, трябва да докоснеш палеца на левия крак на втория атлант.

Странно гробище

Смъртта си остава едно от най-загадъчните явления в човешкия живот. Всички световни религии целят да обяснят тайнството на смъртта и да дадат на хората надежда за продължаване на съществуването им на едно ново по-качествено ниво. Ритуалите, свързани със смъртта са разнообразни и странни.

През 1567г. в църква на италианския град Урбания съществувало братство, което се грижело за умиращите. То ги ограждало с топлина и любов.

А през 1833г. тук е възникнало гробище на мумии. Те са се появили в резултат не на човешка ръка, а от естествено мумифициране.

Смята се, че това изсъхване на вътрешните органи се дължи на плесен. Зад олтара са поставени телата на 18 души и те са се запазили и до днес.

Туристи обичащи страшни истории, тук могат да чуят за една, в която се разказва как мумията понякога се събужда.

Успехът на Томаш Бати

Всеки малко или много е използвал леки платнени обувки, а знаели от къде водят началото си? За такъв род обувки сме длъжници на чешкия индустриалец Томаш Бати.
В началото на неговата кариера неговата фирма „Батя“ била непрекъснато преследвана от неудачи. След като успял да изведе фирмата си от фалит, през 1895г. неговата банка фалирала и „Батя“ на практика останала без пари.
Именно липсата на пари го довела до блестяща идея. С останалите си пари купил дълготраен плат и от него направил евтини обувки.
В това кризисно време, неговите обувки били мигновенно изкупени. Така „Батя“ се възтановила и успяла дори да позабогатее.

Знам как да се борим с нея

Корупция в страната ни има навсякъде. Умело прикрита или безочливо нахална няма значение, без нея не минава нищо „по-сериозно“. Когато засяга деца, тя е особено отвратителна.

Песимистите казват, че винаги е била и ще бъде, и с нея нищо не може да се направи.

Ще ви разкажа една история случила се още по времето на Петър I. Царят повел борба с корупцията на своя приятел Меншиков.

След три месеца графа дошъл при царя с въже в ръцете и казал:

– Зная как можете да се преборите с корупцията. Необходимо е да обесите освен мен и сената.

С това се сложил край на борбата с корупцията. Даже самият Петър I се е предал. А ние?