Най-известното оръжие на индианците е томахавката. Те я хвърляли или влизали в близък бой с нея.
Томахавката за тях е била символ на войната. Именно от индианците идва израза „да заровим томахавката“, т.е. да прекратим битките.
Узнавайки за този обичай на индианците европейците го кръстосали с друго оръдие символ на мира – тръба.
За да стане това, дръжката на томахавката направили куха, превръщайки в  мунщук, а чашата на тръбата се намирала от другия край на острието.
Такива подаръци били много нужни за индийските вождове, с които колонистите си осигурявали тяхната подкрепа

Този град се явява най-големият на остров Гуам. Той е основан от испанската администрация през 1668г. Година след основаването на града се е появила първата католическа църква на острова.
Сега най-голямата забележителност на Хагатна е Католическата катедрала и развалините на двореца на губернатора, който е издигнат през 1786г. Напълно е разрушен по време на сраженията през Втората световна война.
През 1981г. папата е посетил град Хагатна. Той отслужва меса в църквата и в чест на това събитие му издигат статуя.
Тук може да се посети парка Пасео де Сузана, в който се намира мини копие на американската статуя на свободата.
Стариният испански форт Санта Агузда е интересен като исторически паметник.

Първите безжични телефони са били големи и са имали ограничен радиус на действие.
Александър Бел е експериментирал с безжични телефони още през 1880г., но те били забравени. За тях си спомнили чак през втората половина на 20 век.
Въпреки това, през 1920 г. един американски изобретател е създал и използвал успешно далечния предшественик на сегашните мобилни телефони.  Макфарлейн конструирал антена от три части в комина, която му позволявала да използва телефон, без да излиза от автомобила. За разлика от повечето безжични „телефони“ на времето този можел да приема и изпраща сигнал, както модерен мобилен телефон. Той е работел на разстояние 457 метра.
Други изобретатели също са експериментирали с идеята за мобилните комуникации. Така и в този клип от архивите на британската фирма Pathe, от 1922 г., две жени говорят по телефона на улицата в Ню Йорк, включвайки се към пожарния кран.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Към края на Втората световна война нацистките командири осъзнали спешната нужда да се противопоставят на мишките. В град Гамелне започнала разработка на уникално противомишково оръжие – психоактивен мионеокортикален пулсатор, известен като „гемелската тръба“.

Устройството било проектирано като удължена тръба с фуния накрая, от която при работа излизали звукови вълни с различна честота и амплитуда, засягащи централната нервна система на мишките. Енергията за работа била за сметка на оператора, който духал през специален мунщук от другия край.

За обработка на по-големи територии бил разработен много по-тежък вариант, съсроящ се от няколко по-големи тръби. Той се инсталирал на камион и се задвижвал със специален компресор.

Принципа на действие на „гамелската тръба“ е да създаде лъжлив образ за цел в главата на мишката. При изпитанията устройството дало насока на мишките към река Везер. Те наистина я последвали и се издавили.