Този дворец е построен по времето на скандалния френския крал Луи XIV и то след като краля видял двореца на министъра на финансите. Само кралския дворец трябва да бъде толкова красив, даже и повече.
За кралска резиденция бил избран малък ловен дворец близо до Париж. Преустройството му започнало през 1661 г. Според проекта на Луи Лево Версайският дворец е трябвало да има огромен корпус от здания, големи площи и тераси с достъп до парка, фонтани, галерии, малки дворци и градини. Над парка работил Андре Ленотра. За забавление на Луи XIV, Ленотра създал перфектна зелена морава, симетрични пътеки, живи огради, цветни лехи и фонтани.
Туристите преди всичко се интересуват от частни апартаменти на кралят и кралицата на първия етаж в основната сграда, около Мраморния площад. Останалата част от двореца е предназначена за официалния живот в двореца. Залите, които били наречени с имена на богове, били украсени с позлатена мазилка, красиви кристални полилеи, гоблени и статуи. В залата на Венера стои статуята на самия Луи XIV.  70-метрова стена с 17 огромни огледала  сложени срещу всеки прозорец, оформят Огледална галерия с зашеметяващ ослепителен ефект.
!5 години след започване на строежа кралското семейство се нанесло във Версайския дворец. През 1715 г. краля умира, двореца опустява, а кралския двор напуснал резиденцията.
Версайския дворец отново оживява през 1772 г., когато тук отново се върнал младият Луи XV.  По-късно преди Френската революция във Версай са живели Луи XVI и Мария Антоанета.
Днес Версайският дворец се е превърнал в един от най-големите музеи в света.

Родения в Австрия Ханс Селие представя своето становище за стреса, като психологичен и емоционален отговор при заплаха. През 30-те години на 20 век Селие се натъква на стреса, докато работи с животни в своята лаборатория в Университета в Монреал. След това Селие продължава да публикува в областта на стреса и днес е смятан за „баща на стреса“.
Салие признава, че е сбъркал името на това, което изучава.  Той взима назаем термина от физиката и инженерската практика, където разбирането за стреса и пренапрежението се използват съвместно.
Английският език не му е роден език. Той избира думата стрес, но по-късно осъзнава, че думата пренапрежение би била по-подходяща. Да, но било прекалено късно. Терминът остава и все още така се използва.

В продължение на многовековното съществуване на Римската държава, правото е извървяло доста дълъг път на развитие. Първоначално възникнало като право на общините, а по-късно прераснало във всеобщо право на държавите в света. Пълна кодификация на римското право се е извършила след падането на Западната Римска империя, при Юстиниан, император на Източната римска империя.
Амбициозният император, стремейки се да възроди римската държава, решил да я постави на правова основа. Създал специална комисия за изучаване на законите на Римската република и Римската империя, както и известни произведения на римските юристи. Била щателно разгледана и римската правова практика заедно с доказателствата  на римските съдилища. От обработените материали, Комисията премахнала всички остарели, неизползваеми и непригодни за новите условия. В резултат на това се появил правовия кодекс на Юстиниан, в който влизало всичко най-добро от римското право, изразено в ясни закони и правови формулировки.
Създателите на този кодекс утвърждавали, че тези закони са били, за да се съхрани реда в държавата и отношенията между хората.
Кодекс на римското право се превръща в основа за много следващи правни системи. Нейните правила и определения се използват и в съвременното право.

Трудно е да си представим пътешествие в Париж без Айфеловата кула.
Създадена е от инжинер Густав Айфел през 1889 г. За Светпвното изложение на Марсово поле тя е трябвало да бъде само временна декорация.
Кулата е придизвикала възторг у туристите, но парижани се отнасяли към нея скептично. Айфеловата кула в Париж е често критикувана, но след сто години се е превърнала в най-голямата забележителност на Франция, без които не можем да си представим Париж.
От Айфеловата кула може да се види всяка точка на столицата. Тя достига на височина до 320 метра. Теглото й е 10100 тона. За нея са изразходвани 40 тона боя. Кулата се обновява на всеки 4 години.
Айфеловата кула се състои от три нива, които могат да се изкачат по стълбите или с асансьор. На първото ниво се намира ресторант „Altitude 95“. Изкачвайки се на второто ниво, достигащо 57 метра, може да попаднеш в знаменития ресторант „Жул Верн“. Тук има поща и кино.
Третото ниво е разположено на височина 237 метра. То може да побере наведнъж 800 човека. От тази височина , в ясни дни, се открива панорамна гледка на Париж в радиус от 72 километра.

Британският крал Джордж III е страдал от психично разстройство, за което той е трябвало да бъде завързван в усмирителна риза.
Учените са вярвали, че причината за това е генетично заболяване – порфирия.
През 2005 г. при изследването на косите на краля бил получен неочакван резултата, висока концентрация на арсен.
Смята се, че лекарствата, които се давали на краля са съдържали арсеник, който подсилвал болестта му.