Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.

Когато се говори за жена изобретател не е възможно да не си спомним за вдовицата Клико. Предполагам, че знаете, че това не е просто марка шампанско, но и име на жена.
Барб – Никол Клико, родена в Пансарден се омъжва през 1798 г. за Франц Нико син на Филип Клико – Муирон основател на винарно предприятие. Тогава Барб – Никол била на 21 години. Тя не била красива и елегантна, но приела от баща си барон Пансарден проницателността и находчивостта в бизнеса.
Умна и образована девойката бързо вникнала в работата на мъжа и свекъра си. След шест години щастлив брак Барб – Никол останала вдовица. Нямало кой да застане на руля на компанията на една от най-големите винени империи във Франция и младата вдовица запретнала ръкави…
Но не всичко било толкова просто. Въпреки, че на вдовицата било на разположение огромно наследство, което се състояло, освен от голяма сума пари, но и лозя, растящи върху богатите почви на Реймс, голяма изба за съхранение на вино и добре обучени, високо квалифицирани професионалисти винопроизводители, предприемачката се сблъскала с големи трудности.
През тези години, самият факт, че начело на такава огромна компания стои млада аристократка, предизвикала възмущение и противодействие от страна на конкурентите, който очаквали падането на дома Клико. Впрочем Никол не била родена аристократка. Нейният баща приел баронството си от Наполеон. Като момиче е възпитавана в строгост и домашни занимания, като музика и бродерия, за това никой не очаквал от нея такива успехи, който тя достигнала много бързо.
На вдовицата дошъл на помощ помощника на свекъра й мъдрия и опитен Луи Боне, предан на дома Клико.
Мадам Клико смело се заела с работата. Ежедневно лично обикаляла лозята, анализирала състава на почвата, съветвала се по въпросите за придвижване в международната търговия с Луи Боне. Водела си записки, в които безстрастно фиксирала всички успехи и поражения, отчитала опита и промисляла следващите стъпки.
Никол Клико обявила мото „Има само едно качество – най-доброто“ и започнала да се бори за по-високи стандарти на качеството на виното.
През тези години шампанското се смятало за евтино и Никол си поставила задача да го направи аристократична напитка. В това й помогнала нейната съобразителност. Тя решила да се отърве от утайката, която оставала при отлежаване на виното. Утайката влошавала виното и неговия вкус.
Никол Клико измислила техника, която при разклащане на бутилката да се отделя утайката.  Идеята й била 2-3 месеца да се държи бутилката под особен наклон, като всекидневно се изменя ъгъла му и това се правело ръчно. Така по естествен начин утайката се натрупвала в гърлото на бутилката. Гърлото замразявали, извличали утайката и виното ставало съвършено прозрачно.
Устройството за този метод измислила самата Никол, тя просто пробила дупки в обикновена маса. Принципа на този метод се заключава в това, че в рамките на три месеца шампанското се разклаща с ръка. При това бутилката се накланяла под определен ъгъл, като едновременно се увеличава ъгъла на наклона на гърлото.
И до сега най-добрият сорт На „Вдовицата Клико“ се прави по този начин.
Със своите добри помощници завоювала Франция, а след това и други страни.

Това е немски порцелан, който се е правел в най-старата в Европа фабрика за порцелан в град Майсен.
Историята за откриването на порцелана прилича на сюжет за авантюристичен роман. В края на 17 век и началото на 18 век изделията направени от китайски и японски порцелан се оценявали в злато. Много европейски майстори са се опитвали да разгадаят тайната на порцелана, но безуспешно.
В началото на 18 век саксонския курфюрст Фридрих Август, познат в Европа, като Август Силния, в съюз с руския цар Петър I водил разорителна война с шведския крал Карл XII. Той отчаяно се нуждаел от пари. Затова извикал в Саксония немския химик Йохан Бетгер, който му обещал да открие философския камък и алхимически начин за правене на пари.
В своите експерименти, Бетгер открили начин за синтероване на керамичната маса.  Първите бетгеровски изделия се правели от обикновена глина и имали кафяв цвят.  Бетгер изкусно подражавал на китайските и японските форми в изделията.
През 1709 г. Бетгер заедно с физика Е. Чирнхауз открили тайната на каолина, основа на белия порцелан. Оценявайки резултатите на Бетгер, Август Силния през 1710 г. основал близо до Дрезден Майсенската фабрика.
Самият Бетгер, бил държан в изолация. Той се опитал да избяга от Саксония и бил отровен по заповед на курфюрста.

На всяка улица на този невероятен град, на най-оживените площади и декоративни лабиринти от тихи алеи се пазят тайните на древната история, чрез разкриването, на която може да се достигне до необикновената съдба на Инсбрук.
Всеки маршрут през стария град, неизбежно води до уютен, заобиколен от цветя и зеленина площад Божнер Плац в центъра на който се издига величествен паметник, покрит с благороден зелен налеп от времето. Този паметник с фонтан в подножието е построен в края на 19 век Той бележи важно събитие в историята на Тирол, сливането с Австрийската федерация през 1363 г.
Херцог Рудолф IV, въплътен в бронз от Фридрих Шмит, гордо оглежда от високо своите владения. Ярък представител на Хабсбургската династия, младия потомък на херцога Албрехт от Австрия II, по време на краткия си живот и управление, значително променя не само съдбата на Австрия, но и нейните граници.
Той направил от Австрия автономна държава благодарение на хитро фалшифицирани документи, събрани в един единствен документ «Privilegium Maius», който потвърждава от постановления на римски и германски владетели неограничените привилегии на членовете на рода на Хабсбургите. Тези привилегии са му помогнали да убеди Маргарита Маулташ да се отрече от престола.
В резултата на това Тиролското графство, след не дълга съпротива на наследника на херцога на Бавария, на който била изплатена парична компенсация, влязло в състава на Австрийската империя.
Тирол, трайно прикрепен към Австрия, успял да запази манталитета си и неповторимия вид на криволичещите улици във своята вечна столица – Инсбрук.

Казват, че когато Александър станал владетел на света, той се затворил в стаята си и плакал. Неговите военачалници били обезпокоени. Какво се е случило? Никога до тогава не са го виждали да плаче. Той не е такъв човек. В какви ли не ситуации са били, когато животът им е бил заплашен, когато смъртта е била много близко, но никой в такива моменти не го е виждал отчаян и обезкуражен. Той бил пример за смелост. А сега какво се е случило с него?
Те почукали на вратата, влезли и попитали:
– Какво се е случило, защо плачеш?
Той отговорил:
– Сега, когато спечелих, осъзнах, че съм загубил. Сега аз се намирам на същото място, където бях, когато започнах това безсмислено завоевание на света. Това ми стана известно едва сега, защото по-рано бях на път и имах цел. Сега няма къде да отида, няма какво да завоювам. чувствам в себе си страшна пустота. Аз загубих.
Александър умира на 33 години. Когато го носили към мястото за погребение, ръцете му свободно висели извън носилката. Такова било неговото желание, нека всички да видят, че той е завладял целия свят, но си отива с празни ръце.