Император Адриан се обърнал към равина  Ханания:
– Искам да видя твоя Бог.
– Това е невъзможно, – казал равина
Императорът настоявал упорито, Тогава Ханания му казал:
– Обърни се и погледни слънцето.
А през тази част на деня то греело много силно. Императорът извикал:
– Не мога.
Равинът възкликнал:
– Не можеш да погледнеш слънцето, което е само един от спътниците на Всевишния, а тогава как ще погледнеш самия Бог!

Дори и приятелите му от детинство не знаеха, че истинското му име беше Продан Тишков. Наречен като малък Чарда, от приятелите си, идващо от стадо овце, той по-късно прибави към този прякор едно фон — за да подиграе полския немец на турска служба, началник на румелийската милиция генерал фон Дригалски паша  и стана Чардафон. По-късно Захари Стоянов му даде прозвището Велики и му посвети няколко реда, нещо средно между фейлетон и летопис, с която му запази място в историята.
Чардафон Велики беше роден в Габрово. Неуморен немирник и пакостник с неизтощимо въображение като дете, вдъхновител и главен изпълнител на всички злосторства и бели. На четиринадесет години той имаше такава „слава“, че баща му, берберинът Тишко, предпочете да го изпрати да учи занаят в Русе. Чардафон тръгна за Русе, но се озова във Влашко, където още почти дете премина суровата школа на българските хъшове. На седемнадесет години той стана опълченец, а на двадесет и една през 1881 година емигрант в Източна Румелия, жертва на режима на пълномощията.
Настанен от приятелите си Данаил Николаев и дядо Райчо, за сержант-майор в Голямо Конаре, той пренесе в Областта своята хъшовска природа и неизчерпаемото си хумор. Службата сержант-майор, звучи някак си важно, но тя беше нещо като подофицер със своя военна околия, в която той отговаряше за запасните и водеше обучението им.
Чардафон малко се интересуваше от службата си, а я използуваше предимно, за да псува лъжесъединистите от Народната партия на Гешовците, да пропагандира съединението и да създава тайни революционни комитети.
Самият той не малка роля изигра в Съединението на България.

На всички езици „история“ е от женски род. Защо? Защото историята е чисто по женски несправедлива и капризна в симпатиите и антипатиите си. Нейните заключения са едностранчиви и почти никога обективни. Примерите са безбройни.
Октавиан Август бил със слаб характер, но създал императорското си величие под чехъла на жена си Ливия. Историята го превърна в титан и го постави в календара;
Нерон бил гениален администратор, но историята свърза името му само с опожаряването на Рим и гоненията на християните.  Марк Аврелий бил войнствен и агресивен владетел, но в почивките между походите си написал своите „Размишления към самия мене“ и историята му запази име на смирен философ.
„Идеологиите са творение на маниаци, храна на безделници, параван за некадърници и люпилня за фанатици“. Джордано Бурно не се отрече от схващанията си, а Галилей се отрече. И двамата са безсмъртни. Какво излиза от това?
Че безсмъртието няма нищо общо с доблестта и смелостта. Достатъчно е да се каже една истина. Аз не искам безсмъртие и затова не се интересувам от такива полици без покритие като доблест и смелост. Но ако непременно търсех безсмъртие, аз щях да се стремя към него по пътя към истината, а не чрез безразсъдство.
Брут, Херострат и Иванко имат безсмъртие, но златото на ореолите им твърде напомня обикновен пиринч. Как се е получило това? Нали и тримата са притежавали премного доблест и смелост?
Причината е, че са се разминали с истината.

Когато Наполеон Бонапарт тръгнал на война срещу Прусия, шилдският гарнизон получил заповед да се затвори в крепостта и да не влиза в сражение с французите. Но шилдските офицери решили да воюват.
Излезли от гарнизона и смело се изправили срещу la Grande armée,  Великата армия, така наричали Наполеоновата армия. Задържали я в продължение на половин месец.
В резултат на това командуването ги наградило с ордена „Pour le mérite“,  най-високият военен орден на Прусия, а впоследствие и на Германия за проявената храброст и… ги осъдило на смърт за неизпълнение на заповед.

Тази пролет властите на Судак избрали символ на града. За изненада на всички това не била известната генуазийска крепост, а .. жабчета. Решението им съвсем не изглежда странно. В околностите на града се намира планината Бакаташ, която прилича на жаба.
На герба на Челябинск има камила. Обяснението е просто. През града преминава един от големите търговски пътища.
Бобърът като символ на белоруски град изглежда много интересно.Той е бронзов, облечен е в костюм, има шапка и държи тръстика.
Мечки има на много гербове на градове в света, но мечка ядеща горски плодове има само в Мадрид. За произхода на символа учените още спорят.
Китайският град Гуанджоу много се гордее със своя символ – пет кози. На козите е издигнат паметник, заради това, че те са спасили града от глад. Според легендата всяка от тях е донесла по пет класа пшеница.