Хора, които са влезли в историята, много рядко са били здрави. Например, такова заболяване като шизофрения е съпровождало много гении, а нервните заболявания са били наследство на знаменити военачалници.
Адолф Хитлер, когато е бил на върха във властта, е убил трима лекари, които са видели медицинския му картон.
Според официалната версия, изложена в книгата „Моята борба“, той е ослепял временно след британска газова атака. Но това не е съвсем  така.
След края на Първата световна война, той е изпратен в резервите на немската армия, заради проблеми със психиката. Била му поставена диагноза „истерична амблиопия“.
Вождът на Третия рай старателно е скривал този проблем. Диагнозата на психиатрите не му давала право да направи военна кариера. Единствено в това време е имал усещане за власт и сила.
Този факт е станал известен от писмата между немския неврохирург Отфрид Ферстер и двама американски невролози Виктор Гонд и Фостер Кенеди. В писмата Ферстер писал, че през 1918 г. е попаднал на медицинския картон на Хитлер в Пазевалската болница.
Тези писма попаднали в ръцете на британския историк, изучаващ епохата на Третия райх, Томас Вебер. Той предполага, че това психическо разтройство е помогнало на Хитлер да стане блестящ оратор и в крайна сметка получил неограничена власт. Не е ясно, как е бил във военния живот, когато е виждал само с едното око…

До 1983 г. в католическата църква съществувала специална длъжност – адвокат на дявола. Работата на този човек се заключавала в това да събере всички възможни аргументи срещу канонизирането на някой кандидат – праведник.
В противовес на адвоката на дявола съществувала и друга длъжност – защитник на Бога. Тази длъжност била противоположна на първата.
В съвременния език терминът „адвокат на дявола“ или „застъпник на грешната кауза“ се употребява  за адвокати, които защитават позиция, която самите те не одобряват.

В древни времена киетянски жени живеещи в Цзянъюн имали особена система за писане, наречена Нюй-шу. Тя била много добре скрита от мъжете.
Тъй като на жените забранявали да изучават официалната писменост, те измислили свои знаци, съответстващи на определени срички.
Това знание момичетата получавали само от майките си или сестрите си.
За да не могат мъжете да открият тайнописа, знаците се вплитали в орнаменти. Тяхната форма била оптимална за бродиране върху плат.

Преди няколко века в Англия и Шотландия се налагало специално наказание за жените.
Слагали им специални маски на лицето, от които към устата отивали железни шипове, които болезнено въздействали ако езикът се движи.
С такава маска жената била изложена на публични места.
Сред наказаните най-често били свадливи жени и тези, за които предполагали, че са магьосници. Като не можели да говорят те не могли да изричат заклинания.

В съветските времена било много трудно да се получи достъп до религиозна литература.
Корней Чуковски през 1960 г. поискал разрешение да пусне библейски предания, адаптирани за деца от известни писатели под негова редакция.
Разрешили му, но с уговорката, че в книгата няма да се споменават Бог и евреите. За това вместо Бог поставили „Вълшебникът Яхве“.
Независимо от това, целият тираж на книгата „Вавилонската кула и други древни легенди“ пусната от издателство „Детска литература“ през 1968 г. бил унищожен.
Тази книга отново е публикувана едва през 1990 г.