През 19 век железопътните линии в Америка рядко били оградени и по релсите често се мотаели неразумни бизони.
За да се справят с тази заплаха от 1860 г. оборудвали влаковете с „хващачи на бизони“ с клиновидна форма. Идеята била импулса на влака да избута животното от релсите без да го нарани.
Във Финландия лосовете причинявали фатални инциденти по пътищата. Когато автомобилът блъсне лоса, импулса на колата го изхвърляла нагоре. Лосът се пльосвал върху покрива на колата и с тежестта си смачквал и нея и шофьора ѝ.
Може би и на колите трябва да се монтират „хващачи на лосове“.

Ефектът на високите скорости са проучени от австрийския физик Ернст Мак. Той установил, че трудно се пътува със скорост по-висока от тази на звука – 1220 км в час.
Всички летателни апарати изтласкват въздуха пред себе си, но когато самолетът лети със звукова скорост, той се врязва във въздушния слой преди да успее да се разсее.
Получава се силно друсане, което може да разцепи самолета, да не говорим за вътрешностите на пилота и хората, които са в него.
През 1940 г. няколко пилота загинали при опит да преминат звуковата бариера.
През 1947 г. американският летец Чарлз Йъгър успял да я премине със самолет, на който бил монтиран ракетен двигател.

Приспособления за гладене на дрехи са били измислени много отдавна. През 4-ти век пр. Хр. в древна Гърция са използвали начин за плисиране на дрехи от платна с помощта на горещ метален прът, приличащ на точилка. За изглаждане на дрехи в древността са използвали нагрети камъни, леко преработени.
Преди появата на ютията тъканите се гладели с желязо сплеснато като тиган, което се нагрявало на горещи въглени или рубел, приспособление от дървена плоскост и прът. Дрехата, която трябвало да се изглади, се намятала на пръта и се търкаляла върху дъската.
Първото споменаване за ютия намираме в книгата за разходите на кралския двор. Записът датира от 10 февруари 1636 г. Упоменава се и ютия струваща 5 монети, принадлежаща към най-простия нагряващ се тип. Тя тежала 10 килограма и била доста монолитна.
През 18 век имало ютии, в които се духало. Те имали капак който се отварял. Вътре се поставяли въглища и се запалвали. За се разгорят въглищата периодически се духало в страничните отвори на ютията.
След това се появили ютии, в корпуса на които се намирала метална тръбичка, която се свързвала с газова бутилка. Отгоре на ютията се намирала помпа.
Имало и спиртни ютии, напомнящи на керосинова лампа. Повърхността на такава ютия се нагрявала със спирт, който се наливал вътре в нея и се запалвал, когато било необходимо. Поради дефицита на спирта, тези ютии не просъществували много. До такива ютии имали достъп много малко хора, за тях това било разкош. Интересното е, че за стойността на една спиртна ютия можело да се купи цяло стадо овце.
Имало и алуминиеви ютии, но те не били създадени за гладене, а за изнасяне на цветни метали в чужбина.
С появата на електричеството и развитието на техниката се появили електрическите ютии. От гледна точка на електротехниката, техния принцип се основавал на отделяне на топлина енергия при преминаване на електрически ток през нагревателен елемент.
Като правило, конструкцията на ютията е замислена така, че нагревателния елемент да се намира близо до основата, а дръжката да се прави от термоизолационен материал, за да се избегнат изгарянията.
В съвременните електрически ютии има малък резервоар с вода, използващ се за образуване на пара, което спомага за по-добра ефективност при гладенето.

Във град Лвов има запазена старинна аптека. Тя е открита от военен лекар през 1735 г. Тази аптека и до сега на престава да работи. Днес в нея се продават обичайните лекарства, но парите на покупката се чукат на древен касов апарат.
Като доказателство, че тази аптека е достатъчно стара са надписите, които висят в двора. На тях е написано кога е реставрирана.
Музея в аптеката е открит през 1966 г. Той започва от търговската зала. Тук се намират старинна керосинова лампа, дъбови шкафове с различни лекарства и фаянсови аптечни съдове.
Но най- интересното става, когато те пуснат в музея и вратата се затваря зад вас. Ти оставаш сам с древните фармацевтични принадлежности, таблетки, прахчета и везни.
Тук се намира интересна машина. Древен ксерокс, на който са печатали етикетите за банките с лекарства.
В музея има и стая на алхимика. Тук на табло са изрисувани криптограми, които фарацевтите са си предавали по-рано по между си.
В аптеката има подземие. Къде ли води то?
В него има бъчви и бурета, в които се е съхранявало вино и бира, които са се смятали за лекарствени средства.
Отдавна в Лвов се прави Желязно вино. Това вино е обогатено с желязо. Казват, че е толкова силно, че трябва да се пие през тръбичка, в противен случай може да разруши емайла на зъбите ти. Но такова вино подобрява апетита и повишава хемоглобина.

Основана е през 1907 г. Жителите на столицата в България я наричат Руската църква. Била е предназначена за дипломатическата мисия на руската държава в България.
Църквата „Св. Никола Мирликиийски“ е православна църква построена в България и една от най-красивите църкви разположена близо до църквата „Александър Невски“.
Изграждането на църквата е продължило в продължение на няколко години. А самата тя е осветена през 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Църквата е построена на мястото на руското посолство в София. Проекта на храма е изработен от Михаил Преображенски специално за нуждите на руските емигранти в българската столица.
След революцията от 1917 г. църквата е отворена за всички руски емигранти в България.
Храма е построен в традициите на руската църковна архитектура с древноруски елементи, като купол във вид на „луковица“. В съчетание с традиционната руска мозайка и резба, църквата носи отпечатъка на съвременната архитектура..
Стените на храма са рисувани от руски художници, начело с Василий Перминов. В иконостаса са поставени 4 икони, които се явяват копие на иконите в Киевския събор на Св. Владимир. Това са изключителни образци на руската иконна живопис от началото на XX век. Църковни камбани са дарени на църквата от император Николай II.
След 1947 г., църквата е била прехвърлена към Московската патриаршия.
В криптата на храма е гробът на първия архиепископ на Църквата св. Серафим Соболев. По мнението на много православни християни, Серафим е бил чудотворец.