Когато загивал морският гигант „Титаник“ по телеграфа се носели неспирни молби за помощ Тези съобщения били приети от два кораба „Калифорния“ и „Карпатия“.

Вторият кораб веднага отговорил: „Идваме с пълна пара, дръжте се!“

Той с голяма скорост успял да стигне до мястото на катастрофата. Моряците от кораба успели да спасят осем човека.

„Калифорния“ бил много близко до „Титаник“ но не успял изобщо да се задвижи. Корабът бил заседнал в ледовете. Нямал достатъчно гориво, за да засили котлите и да потегли. Самият той имал нужда от помощ.

Така се случва и със всеки от нас. Нашето влияние върху другите зависи от това в какво състояние сме. Ако нямаме любов и не изпитваме състрадание, ние няма да можем да направим нищо, за да помогнем на хората.

Тази железопътна мрежа се простира от Ванкувър до Монреал. Тя минава през такива големи градове на САЩ като Минеаполис, Чикаго и Ню Йорк.

В началото идеята за строителството й е било само едно безразсъдно перчене. В действителност това е било едно от най-смелите решения в историята на железопътните пътища.

Всичко започва през 1867 г., когато източните провинции на страната се обединяват в конфедерация. На запад от тях лежат безкрайни прерии и неизследвани гори. Зад тях, на тихоокеанското крайбрежие се намирала Британска Колумбия властите, на която дълго се колебаели, на коя страна да се присъединят, към САЩ или Канада.

През 1881 г. започва строителството под ръководството на Уилям Ван Хорн, американец от холандски произход. Пътят през прерията е прокаран много бързо, само за 15 месеца. От базата за снабдяване във Уинипег на запад се движели монтажни влакове. Всеки от тях бил натоварен със строителни материали за една нова миля от пътя.

Строителството на Канадската Тихоокеанска железопътна линия е било голямо достижение на инженерното дело. Преминаването на огромни разстояния, усвояването на нови райони, преодоляването на скалисти хребети и планини, освен това строежа е водел със себе си цивилизация, настаняваща се все по на запад, всичко това е било епопея изпълнена с романтика.

По пътя се срещат тунели, виадукти и дълги мостове.

Двупосочен мост пресича река Св. Лаврентий близо до Монреал. Той има дължина 1115 м. Максималното разчистване над водата е 17 м. Мостът има стоманена конструкция поставена върху каменна основа. Открит е през 1912 г.

Лебриджският виадукт през река Бели в провинция Алберт има дължина 1624 м. Състои се от 67 участъци на стоманени опори. Максималното ниво на водата в реката е 90,7 м.

Дължината на Канадската Тихоокеанска железопътна линия обхваща 27 340 км непосредствено на територията на Канада.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

На Земята има много призрачни градове, изоставени по различни причини. Тези хора са декор за филм на ужасите. Тяхната история е потресаваща, а видът им е впечатляващ.

Днес ще ви разкажа само за един от тези забравени от хората острови.

Той е разположен в Каспийско море и принадлежи на Азербайджан. Има градски тип и се счита за един от най-страните населени пунктове в света.

Той се е появил през средата на 20-то столетие във връзка с производството на петрол от морското дъно, близо до така наречения черен камък.

Селището е построено за хора, които участвали в производството на нефт на това място. В него има къщи, библиотеки, училища, магазини за работниците и техните семейства.

Сега е останала сами една малка част от града, другата е потънала под водата.

На 17 юли 1975 г. се състояло скачването на съветския космически кораб „Союз“ и американския „Аполо“.
Било запланирано, когато се скачват да бъдат над Москва, но изчисленията не се оказали точни.
Астронавтите си стиснали ръцете, когато били над река Елба.
Това е символично. През 30-те годиникрай на река Елба са се срещнали съветски и американски войници, и съюзниците по времето на Втората световна война.

На 9 април 1699г. Петър 1 издал указ за „“Наблюдението на чистота в Москва и наказание за хвърляне на отпадъците по всички улици и алеи.“

Уместно е да се каже, че през периода на царуването си Петър 1 е издал повече от 4000 укази и различни документи, голяма част от която са насочени към подобряване качеството на живот и благоустройството на градовете в Русия.

Москва в тези дни е била в“непроходима кал.“ И указът на Петър 1 задължил жителите на столицата, да не се изхвърля по улиците боклука си, а да го изкарват далеч от града или да го закопават в земята.

Нарушителите ги очаквало наказание.

„Който изхвърли на улицата отпадъци и мъртва плът, ще бъде арестуван и наказан с бой с камшик“. Ако нарушителят се хване няколко пъти, се глобявал 10 рубли. А това били много пари за това време.