В Русия, Канада и Северна Европа, на територията надвишаващи 45 градуса северна ширина, изследователите отбелязват увеличение на зелената покривка.
В продължение на 30 години тя се е увеличила с 40%. Тундрата буквално цъфти и там има не само пълзящи растения, но реални високи храсти.
Учените са много обезпокоени от този факт, те вярват, че за това е „виновно“ увеличението на концентрацията на въглерод в атмосферата на Земята. Този газ е основният източник на храна за растенията.
Според експерти, климатолози, днес Арктика се затопля два пъти повече, в сравнение с останалата част от планетата.
Фантастичното ѝ и бързо озеленяване до нищо хубаво няма да доведе, защото разпространението на дървета и храсти „работи“ за глобалното затопляне.
Растенията са много по-ефективни да задържат топлина, отколкото голата тундра.
Последствията от глобалното затопляне ще засегне не само Арктика. Африканския Сахел, сухите райони на Индия и Западна Австралия също отбелязват буен растеж на растителността.
Архив на категория: интересното в растителния свят
Какви растения да отглеждаме в стаята си
Навярно сте чували за едно или друго растение, което в затворено помещение зле влияе на организма на човека и може да доведе до различни заболявания.
Но има стайни растения, които допринасят за нашето здраве.
Най-забележителното между тях е здравецът. Това растение е добър йонизатор на въздуха.
Поставете по 2-3 саксии със здравец във всяка стая и ще усетите колко леко се диша във вашия дом.
Освен това, растение насища въздухът с ароматни етерични масла, които повишават имунитета на организма.
Опитоменият здравец е така нареченото индреше, което се слага в домашните конфютюри, компоти от дюли, круши. Индрешето също може да се ползва при домашно направен сироп против кашлица – с вода, няколко локума, лукчета, парчета ябърка, семето на дюля и два – три ореха счепени с черупките.
Ако питаш за здравеца дали лекува, знай, че можеш да облекчиш временно болката като хубаво смачкаш пресно листо от здравец и го напъхаш в ухото но внимателно да не попадне много навътре и да се скъса.
Учени ще създадат растения с гени от мишки
Целата за създаване на такива видове е самите растения да могат да обработват токсичните вещества след сондажи и пробивания в земята. В растението учени поставят ген от мишка, който произвежда антитела към бензопирена. Това е постоянно химическо съединение с висока токсичност. То идва като страничен продукт във водите на сондажни машини и рудниците, която се изпомпва на повърхността.
В момента учените, за да се борят с токсините, в закрити зони правят изкуствено езеро, което изпълват с пръст и засаждат растителност.
Това означава, че замърсената почва се отстранява от обращение, и се очаква създадените растение да ултилизират бензопирен и да я изчистят.
За имплантиране на генните учените ще използват тефрозерис и редица водни растения.
Според експертите, растението с мишия ген ще абсорбира токсични химикали, разтворени във вода, което е от особено значение при очистване на наводнени каменовъглени мини.
Романеско броколи
Ако видиш такова чудо в магазина, няма да повярваш на очите си. Създава впечатление на някакъв извънземен зеленчук със сочен светло зелен цвят.
Той се състои от голямо количество пирамиди, завъртяни по спирала. Всяка малка пирамида се състои от много малки часици, разположе по спирала.
Романеско броколи се е получило от кръстосването на цветно зеле и броколи.
В Италия това растение е познато още от 15 век и са го наричали романски броколи.
Това удивително растение е получило световна известност през 90-те години на миналия век. Тогава холандски учени са въвели оптределен сорт с добри вкусови качества и голямо съдържание на различни витамини.
Други имена, с които са наричали това удивително растение са романско зеле и пирамидално цветно зеле.
Растенията чуват, когато с тях се хранят насекоми
Изследователите са установили, че растенията „разбират“, когато някой се опитва да ги яде и отделят защитни химикали, за да спрат процеса.
Учени от университета на Мисури са установили, че растенията чувстват характерните вибрации, когато някой започне да ги дъвче и дори се опитват да се защитят. Механизмът на това „осезание“ все още не е ясен.
В експеримента учените хранили гъсеници с растение от рода на зелето и записвали колебанията, които възникнали при яденето на растението. След това те възпроизвели тези слаби колебания на растения, които не били нападнати от гъсеници и те реагирали, като отделили горчиво масло – химическо вещество предназначено за борба с вредителите.
Учените продължават работата си, за да научите повече за това, как различните видове растения са в състояние да възприемат тези „дъвкателни“ вибрации и да отговарят на тях.
Резултатите могат да помогнат на земеделските производител да намерят по-добра защита на културите от вредителите.