Преди да се появят мусоните в Индийският океан острицата, която расте на плато високо в планините на Тибет, напълно се „се разтваря“.

Екип от учени от Китай и Европа са открили необикновената способност на острицата, растящи в блата и в планините на Тибет.

Растението може да „предскаже“ идването на мусона от Индийския океан. Въпреки това, учените все още не са в състояние да се разбере механизма на това поведение на острицата.

Растението явно има сложна система за прогнозиране на времето. За да потвърди поведението на острицата, учените са анализирали данните, събрани от пет научни станции за последните две десетилетия в тибетския окръг  Дамшунг.

Преди това учените неведнъж са отбелязвали, че растението има способност да „предсказва“ климатичните аномалии, като например по-топла зима. Въпреки това, поведението на острица, няма нищо общо с температурни промени.

Мусоните идва от Индийския океан през лятото и донасят обилни валежи. Въпреки това, времето на пристигането им е различно всеки път.

На учените им е трудно да разберат механизмите на поведението на растението, което започва да реагира на мусоните, още преди да се надигнат над Индийския океан.

Изненадващо е, че растенията са в състояние да произвеждат прости математически изчисления, като тези, които извършваме в училище.

Тествано било растението Arabidopsis, което често се използва при научни експерименти.

Измерванията показали, че процеса на контрол на нивото на химичните вещества е съпроводено с просто деление.

През нощта, когато растението не може да преработва въглеродния диоксид в захар и нишесте, то трябва постоянно да контролира запасите си, като ги разпределя на дажби до настъпване на зората.

Механизмът на този сложен процес се оказал много прост. Растението през нощта контролира запасите си на нишесте, а информацията за времето идва от оригиналния вътрешен биологичен часовник.

По такъв начин, в тези типове за растението действия се крие прост математически модел.

Тези свойства преди това са били открити в животни, а птици използват подобни механизми, за да контролират мастните си запаси.

В древни времена, този паразит на пустинята е бил един от не многото източници на храна за индианците на Дивия Запад.

А днес, това е необичайно растение, паразит със забавна външност.

Фолисма сонора – Pholisma sonorae е смятано за едно от най-странните полски растения в Северна Америка.

Нейната закръглена форма като „гъба“ се оформя от пясъка, а кореновата система отива дълбоко под земята, като достига дължина над два метра.

Растението не може да съществува без наличието на друг източник на „енергия“. Паразитирайки, Фолисма сонора постепенно поглъща растението и значително надвишава неговия размер.

Този паразит изглежда забавен по време на цъфтежа. На неговата яйцевидна повърхност се появяват малки виолетови цветчета с люляков отенък.

Основното местообитание на този паразит са пустинните местности в Северна Америка.

Стайните растения не само украсяват къщата, но влияят на самочувствието.

Някои от тях са известни със своите успокояващи свойства. Те могат да подобрят качеството на съня.

Едно от тези растения е палма Areca.

Това растение очиства въздуха от токсини и въглероден диоксид.

Също така отделя във въздуха влага, което го прави особено полезно по време на отоплителния сезон, когато въздуха в помещенията е особено сух.

Родината на този вид палма са горите на Амазонка. Тя е важна селскостопанска култура в Латинска Америка. От 1924 г. се отглежда във Филипините, а през 70-те години на 20 век в Индия.

Плодовете на палмата се варят около 3 часа в солена вода, като кората им предварително се назъбва. След това те се ядат топли.

Меката част на плода често се добавя в хлебните изделия. От нея се прави и алкохол.

Костилките на плодовете същи се ядат. Техния вкус наподобява на кокос.

Това дърво е известно и с това, че меката част от върха на ствола се яде сурова или се консервира.

В Пуерто Рико плодовете на тази палма се използват за фураж. Те са отличен заместител на царевицата.