Брюквата или жълтата ряпа е кореноплодна култура, зеленчук, получен чрез кръстосване на зеле и бяла ряпа. Листата ѝ могат да се консумират като листен зеленчук.

Смята се, че известният писател Гьоте обичал най много от всички зеленчуци брюква.

Всяка година на всяка втора седмица от месец ноември в швейцарският град Рихтерсвил на брега на езерото Цюрих има празник, наречен Raben-Chilbi и главният герой на празника е брюквата.

В Ирландия и Британия фенерите за Хелоуин, във вид на светещи глави, традиционно се правят от ряпа, цвекло или брюква.

Продуктите има склонност да се развалят. Това е основен недостатък на всяка храна. Хората  през цялата си история са се опитвали да удължат срока на годност на храните, с помощта на различни методи.

Ето ви един продукт, който може да се съхранява почти завинаги, без да губи своята хранителна стойност. Това е белият ориз.

Той може да се съхранява  в продължение на 30 години и да не измени вкуса и хранителната си качества при условие, че няма резки промени на температурата около него.

В същото време, кафявият ориз се съхранява само шест месеца, поради увеличеното съдържание на влага в обвивката му.

Родината на сладките картофи са планините на Южна Америка. Испанци са занесли растението в Европа, обогатявайки средиземноморската кухня с ястия от този кореноплод.

Сладките картофи  са полукалорични картофи и съдържат повече калий и желязо.

Слади картофи могат да се отглеждат и в страни със студен климат.

Китай е лидер в това направление. В тази страна се отглеждат повече сладки картофи, отколкото във всички други страни заедно. Реколтата от сладки картофи през 2011 г, в Китай била 82 милиона, а в Съединените щати, Индия, Виетнам, Танзания, Индонезия, Нигерия и Уганда заедно сладкият картоф не надвишавал 12 милиона тона.

От семената на цъфтящите сладки картофи се прави напитка, подобна по своите вкусови качества на кафето.

От гледна точка на ботаниката плодът краставица е със сочен вътрешен слой и твърд отвън, характерно качество за тиква, диня, пъпеш и други от семейство тиквени. Т.е. е плод, но в кулинарията краставицата се смята за зеленчук.

Интересното е, че в Иран краставицата се смята за плод и се сервира на масата със сладки неща.

Смята се, че родината на краставицата е Индия. А човек я употребява за храна повече от 6000 години.

Думата „краставица“ е взаимствана от дума в гръцки език, която може да се преведе като „незрял“. Причина за това е, че краставицата се употребява за храна недоузряла.

Най-тежката краставица 12,9 кг е отгледал британецът Дейвид Томас. Този рекорд е въведен в Книгата на Гинес на 26 септември 2015 г.

Най-дългата краставица отново е отгледана от британец. Краставицата рекордьорка е била дълга 107 см. Това постижение принадлежи на фермера Иен Нил от Уелс. Рекорда е записан на  26-ти септември 2011.

В Япония, може да опитате пепси-кола с вкус краставица.

На  магистрала М-5 „Урал“ се намира паметник на краставицата. Той е създаден в чест на високото качество на краставиците отглеждани в Луховитский район.

До сега не е открито от къде произхожда рапицата. В дивата природа това растение не се намира. Като културата рапица е известна много отдавна.

Смята се, че рапицата е получена от кръстосването на зимна рапица и градинско зеле.

Рапицата е амфидиплоид, т.е. плодороден организъм, които съчетава пълния диплоиден набор хромозоми на двата родителски вида. Към амфидиплоидите се отнася и сливата.

В маслото на рапицата се съдържат големи количества мастни киселини: палмитинова, стеаринова, олеинова, линолова, линоленова, ейкозанова, ерукова.

Световният лидер в отглеждането на рапица е Канада. През 2013 г. Канада е събрала 17,9 милиона тона рапица, докато в Китай, само 14,4.