Най-известната формулировка на любопитен икономически феномен е описана от Уодил Кетчингс и Уилям Фостър.
Тя изглежда така:
„Колкото повече отделяме за черни дни, толкова по-бързо те ще настъпят.“
За да се разбере това противоречие, съдържаща се в този феномен ни е нужна малко икономическа теория.
Ако по време на икономически спад голяма част от населението започва да спестява и се намалява търсенето на стоки, това от своя страна води до намаляване на доходите и като следствие се намалява нивото на икономиите и спестяванията.
Казано просто, получава се затворен кръг, когато потребителят изразходва по-малко средства, влошава благосъстоянието си.
В някои отношения парадокса на спестовността, прилича на проблема от теорията на игрите наречена „дилемата на затворника“. Действия, които са изгодни за всеки участник пооделно, са вредни за тях като цяло.

Университет в Никозия, Кипър, стана първият университет в света, който позволи на студентите да плащат такса за обучението си с Bitcoin. Студент, който желае да направи транзакция, трябва първо да се свържете със счетоводния отдел на Университета и да съгласува, сумата на превода.
Постъпката на Кипърския университет е символично явление, тъй като финансовата система на Кипър все още не е излязъл от кризата, тя бе съпроводена със замразяване на банковите сметки. До сега, много граждани не могат да теглят пари от депозитите си, защото сумите са частично национализирани, за сметките на правителството на Кипър .
При такива обстоятелства, възниква въпросът: Какво е най-надеждно – с Bitcoin или банкова сметка? За сега отговорът при кипърците е очевиден.
Плащането с електронна валута съвпада с откриването на нов курс за обучение по цифрови валути, които Университета в Никозия ще започне през пролетта на 2014 година.
– Ние сме абсолютно убедени, че цифровата валута е неизбежна техническа разработка, която ще доведе до сериозни нововъведения в електронна търговия, финансовите системи, международните плащания, преводите и глобалното икономическо развитие, – казва д-р Кристос Влакос, член на Управителния съвет на Университета в Никозия.
Той смята, че децентрализираната валута „ще послужи за разпространението на финансовите услуги в области на света, където банкова инфраструктура е неразвита.“

Федералната резервна система ( ФРС ) на САЩ ще издаде нова 100 – доларова банкнота, която е трябвало да види бял свят още преди 2 години.
В допълнение към традиционните мерки за сигурност срещу подправяне ще се появи триизмерна синя лента, с изображение , което ще се променя, когато се върти банкнотата. В този случай, тя ще бъде вплетена в хартия, а не отпечатана. Изображението на мастилница при обръщане ще се превръща в камбана, изменяйки цвета си.
„Хората за секунди, ще разберат дали банкнотата е истинска или не, ако знаят какво точно да търсят върху нея.“ – заявява представител на ФРС Майкъл Ламбърт. Разработката осигуряваща безопасността на 100 доларовата банкнота е отнело повече от 10 години.
Първоначално било планирано банкнотата да се пускане през февруари 2011 г., но поради технически проблеми, трябвало да бъде отложено.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.

Мой приятел дълго ме убеждаваше да отида на неговите сбирки, които организираше в дома си. Темите, които разгледаше бяха свързани с „уникалните методи да спечелиш повече пари“. Омръзнаха ми натякванията му при всяка наша среща и за това се съгласих.
Един ден взех 9 годишната си дъщеря и отидох.
Очакванията ми напълно се потвърдиха. Той въодушевено говореше за мрежов маркетинг, като непрекъснато задаваше въпроси от рода на : „Бихте ли използвали друг перилен препарат, ако ви харесва този, който използвате?…..“
Усилията му изглеждаха напразни, защото аудиторията вяло реагираше.
Изведнъж той погледна дъщеря ми и хитро се усмихна:
– Пепи, какво би избрала милион лева или лев, който се удвоява всеки ден в продължение на месец.
Тя невъзмутимо отговори:
– Разбира се удвояващият се лев.
Приятелят ми притеснен, че се е сринал ефектния му номер, от глупавия отговор на детето, продължи с почти съскащ тон.
– А защо, избра това, мило дете?
Тя продължи спокойно, като го гледаше право в очите:
– Защото на всеки глупак е ясно, че 2 на степен 29 е много повече от милион….
Приятелят ми онемя, а детето продължи с поучителен тон:
– Това се нарича прогресивна система за изчисляване на печалбата
Приятелят ми дойде на себе си едва след пет минути. Той завърши лекцията набързо и доста неуверено, а към детето повече не погледна………