Екстрактът от листа на папая притежава отлични противоракови свойства и помага в борбата с много видове злокачествени тумори. До този извод са стигнали сътрудниците от Университета във Флорида и Университета в Токио.
Плодовете на папая обикновенно се консумират сурови, без кожата и семената.
Изследователите са провели серия от опити с екстракт от сушени листа на папая. Установили, че той ефективно действа на раковите клетки, ако се приема в по-големи дози. Достигнали до извода, че екстрактът стимулира производството на цитокинов тип Тh1, който подпомага регулирането на имунната система. Освен това този извлек от папая не е токсичен за здравите клетки.
По време на експериментите, изследователите са използвали десет клетъчни култури на различни видове рак, включително рак на шийката на матката, гърдата, черния дроб, белия дроб и панкреаса.
Раковите клетки са обработени от четири вида екстракти от листа на папая.След проведения анализ се установило, че извлекът от листата на папая забавят растежа на клетките на всички култури.
Откритието може да  доведе до разработването на нови терапии, като се използва имунната система в борбата против рака. За сега изследователите са подали молба за патент на дестилация на екстракт от листа на папая.

Четиринадесет месечно дете търпи страшни болки. То се е родило без пори и тялото му не може да се охлажда. След раждането започват да му растат люспи.
Китайските лекари твърдят, че 14 месечния Сонг Шенг е заболял от рядка генетична болест. Появилите се люспи върху детето не дават на тялото да се поти, нито да губи топлина чрез кожата.
Родителите на детето го държат във вана с лед, за да контролират телесната му температура.
Бащата на малкия Сонг споделя, че детето търпи страшни болки и ако няма лед, температурата му се покачва.
За неговото състояние за сега не съществува лекарство. Родителите на Сонг Шенг търсят помощ вече и от алтернативната медицина.

Възможно е тази приказка да се опира на реален случай. Днес като прототип на героинята може да послужи британската ученичка Луиза, която спи доста дълго време, цели две седмици без да се пробуди.
Лекарите твърдят, че момичето е заболяло от рядко неврологично заболяване, което са нарекли „синдром на спящата красавица“. При такова заболяване е възможно да се спи две седмици, а след това нищо да не се помни.
Симптомите на болестта са се проявили след като Луиза е преболедувала някаква форма на грип. Първоначално лекуващият я лекар сметнал, че отклонението от нормите се дължи на хормонални нарушения , но след време установил правилната диагноза.
Когато заспива дъщеря им родителите й са длъжни да я будят всеки ден по един път, за да се нахрани и да отиде до тоалетната. Това е доста затормозяващо, но какво да се прави когато още не са открили лек за лекуването на това заболяване.

Група учени от САЩ и Канада индетифицирали в организма на хората протеиновия механизъм, който за сметка на промените в нивото на бикарбоната, може да контролира степента на киселинност в кръвта. Според Грег Гос, професор от канадския университет в Алберта, рН в кръвта може да се контролира, както при животните, така и при хората, защото този механизъм има една и съща основа и в двата случая.
Учените са открили, че протеина аденилатциклатоза може да променя степента на киселинност в кръвта при хора, кучета, акули и други живи организми.
В естествени условия този протеин се освобождава в кръвта при възникване чувството на глад или по време на хранене. Канадските учени твърдят, че аденилатциклатоза е транспортен протеин и чрез него се активират няколко десетки други протеини.
Биолозите почти 50 години са се опитвали да разберат как протича този процес. Сега се откриват нови възможности, свързани с регулирането на киселинността в кръвта.
При нормални условия степента на кръвната киселинност е регулирана от организма, но промените в рН отразява общото ниво на обмените процеси в организма.
Научавайки измененията на киселиността в кръвта на човека, лекарите ще могат да контролират диабета, затлъстяването, мъжкото безплодие и други заболявания.

Учените са открили гени, чиито мутации са причина за заекването, съобщава  Journal of Medicine.
Според изследователите благодарение на това откритие в скоро време ще разполагаме с метод за лечение на този дефект в говора. Досега се смяташе, че заекването няма генетична причина и се явява поведенческо нарушение, което може да се корегира чрез упражнения.
Dennis Drayna от Националния институт по глухота и други комуникативни разтройства в Мериленд и неговата група са успели да отделят ген, който е причина за разтройството на речта.
Drayna първи е започнал да проучва процеса на заекването, като мутация в гените още през 2005г. Тогава ученият сравнява гените на 46 пакистански семейства, които имат този недъг. Открил, че заекването е свързано с 12-та хромозома на гена GNPTAB. В своята работа ученият е изследвал повече от 10 милиона „букви“ в ДНК на тази хромозома.
Това откритие е объркало доста учените, тъй като този ген е отговарял за способността на лизозомите да преработват хранителни вещества и да изработват клетъчни компоненти. Обикновено нарушението на работата на гена водело до необратими изменения във физическото развитие, които завършвали със смърт след няколко години.
Учените  са сравнили гените GNPTG и NAGPA отговарящи за работата на лизозомите при 77 пакистанци и 270 доброволци от САЩ и Великобритания, които заеквали и ги сравнили с тези на здрави хора. В резултат на това установили, че четири мутации на GNPTAB, три на GNPTG и три на NAGPA, които са налице при 6% от заекващите са налице и при здравите , но техния процент е само 0,5.
Drayna вярва, че речта изисква точна работа на метаболитните системи съответстващи на части от мозъка и дори  малките мутации в белтъчините може да повлияе на човешкия говор. Ученият се надява, че благодарение на това изследване може да се разработят лекарства за лечение, които се опират на биологично разтройство, а не на нарушено поведение.