Лимонада от моркови? Много от вас могат да решат, че тази напитка е от областта на кулинарната фантастика. Не съвсем.
Морковата лимонада е освежаваща напитка от варени моркови, ананас и лимонов сок. Вероятно в магазина не сте срещали такъв деликатес, но в къщи можете да си го приготвите много лесно.
За да си приготвите такава лимонада са ви необходими: 450 грама моркови, 2 чаши вода, 3 чаши ананасов сок, 3/4 чаша лимонов сок, лимонени резенчета и лед.
А ето и как се приготвя.
В малка тенджерка кипнете морковите, намалете огъня и поставете капак на тенджерата. Варите ги около 30 минути.
Охладете морковите и ги пасираите с една чаша ананасов сок. Разбърквайте, докато се образува еднородна смес. За по-удобно можете да използвате и миксер.
Изсипете сместа в кана, добавете останалия сок от ананас и лимонов сок. Разбъркайте добре всичко и го оставете за няколко часа в хладилника.
Сервирайте морковата лимонада с лед, гарнирана с резенчета от лимон.

Промил, това е хилядна част от нещо и не е нужно да бъде алкохол. Говорейки за 1 промил алкохол в кръвта имаме в предвид, че в 1 литър кръв се съдържа 1 мл чист алкохол. Чистият алкохол не е водка, а нещо по-силно даже и от спирта. В 0,5 литра водка има около 200 мл чист алкохол. Това количество изпито от 75-килограмов човек, се превръща в 2,5 промила, което се квалифицира като едно сериозно опиянение.
Смъртоносна концентрация на алкохол в кръвта е 6,5 промила, т.е. 400-450 мл изпит чист алкохол, това е 1-1,5 водка. Изпийте три бутилки наведнъж от това и бързо ще умрете.
Ето ви и едно изключение. През декември 2004 г. в болницата на град Пловдив е докаран човек, който е бил ударен от кола. Той силно миришел на алкохол. Дрегерът отчел 9,14 промила. Уверени в повредата на апаратурата, лекарите направили пет различни теста и петте дали един и същи резултат.
Този „приятел“ можем да го причислим към обичайните силни български алкохолици. Пострадалия е бил около 75 килограма. Изпил е  най-малко 1,7 литра алкохол. Страното е, че е останал жив след всичко това.

Това се случило на 23 август 1973г. в Стокхолм, Швеция. Сутринта избягалият затворник Ян Оусон влязъл в Швейцарската кредитна банка. Той извадил автомат и стрелял в тавана. Настъпила паника сред парчетата бетон и счупените стъкла. Последвалата агония продължила шест дни.

Всички банкови чиновници, които в момента били на работа, две момичета и един мъж,  станали заложници на бандита и съучастника му Кларк Оловсон. Те били все млади хора на двадесет и няколко години. През шестте дена били затворени в едно от подземните хранилища на банката. За да пуснат заложниците престъпниците поискали три милиона крони в брой, два пистолета и кола.

По време на обсадата заложниците претърпели какви ли не изтезания. Принуждавали ги да стоят прави с въже на врата, така че ако паднат да се обесят. От време на време допирали дуло до телата им и те очаквали всеки момент да бъдат разстреляни. Цели петдесет часа нямали храна, а торбите за смет били единствената им тоалетна.. Изпитвали клаустрофобия и страх.  Въпреки всичко между заложниците и похитителите се появила необичайна близост. Една от заложничките имала възможност да избяга, но не пожелала.. Другата  успяла да предаде информация на полицаите, но после казвала, че се чувствува като предателка. Мъжът охаректеризирал  бандитите като „много мили”.

Сокхолмската полиция правели всичко възможно да освободи заложниците, но срещнала враждебност от тяхна страна. По  телефона те казали, че искат да излязат заедно с крадците, имали им доверие. Твърдели, че те ги пазели от полицаите. По-късно се разбрало, че едно от момичетата е държало за ръка по-младия похитител и казало, че той ѝ  дал нежност. След като я изнесли на носилка тя извикала след Оусон, че иска пак да го види.

Освободените заложници смятали полицаите за врагове и били убедени, че дължат живота си на крадците.. Едно от момичетата твърдяло, че лекарят искал да промие мозъкът ѝ, защото ѝ „втълпявал”, че бандитите са причинили болестното им състояние.  Другото момиче, една година след инцидента, посетило  крадците в затвора и разговаряло с тях .

Лекарите занимаващи се със случая, стигнали до заключението, че реакцията на заложниците е типична за хора, изпаднали в екстремна ситуация, от която не са били сигурни дали ще излязат живи.

Случилото се в швейцарската банка ще се запомни завинаги като „Стохолмски  синдром”.

Repulse Bay, Хонг Конг се смята за един от най-замърсените плажове в света.
Строителните работи започнали в началото на ХХ век, са причинили огромни щети на околната среда в района. Отпадъците директно са се изхвърляли във водите на Южнокитайското море.
Водата край Repulse Bay е толкова замърсена, че на някои места се забелязват „червени потоци“, а епидемиологичната инспекция на водата е показала рекорден брой химични елементи.
Всичко това е довело до появата на бактерии и мощното размножаване на водорасли-паразити, които убиват морските животни.
В района се усеща и постоянна неприятна миризма.