Компютъра става все „по-умен“.

Учени от Масачузетския технологичен институт създадоха процесор, който имитира поведението на невроните в мозъка на човека, адаптиращи се към новата информация.

Чипът, на който са поместени 400 транзистори, може да възпроизведе дейността на един от синапсите на главния мозък, т.е. на съединенията между два неврона, които позволяват на информацията да „протече“ от единия към другия.

В човешкия мозък има 100 милиарда неврони, всеки от които образува синапс с друга такава клетка.

Разработката на учените ще помогне  да се разбере как точно работи мозъкът. Такива процесори позволяват да се създадат по-ефективни компютри. За да се симулира най-простите неврони връзка на модерни мощни системи им трябват часове или дни.

Подобен „биологичен“ чип инженери на IBM наскоро успяха да създадат. Техните енергийно-ефективни процесори, също възпроизвежда невронни връзки в мозъка и се прилагат в най-сложните сфери на изчислението. Например, анализ на финансовите пазари с висока степен на точност, прогнозирне на земетресения, цунами, приливите и отливите на океана.

Захарният сок от клена е открит от мързеливи жени. Така гласи една стара индианска легенда на ирокезите.
Тези жени не отишли да налеят чиста вода от далечния извор, а нарязали кората на най-близкия клен и напълнили съдовете с неговия сок. Те се прославили като най-опитните готвачки. Всичко приготвено от тях било вкусно и сладко.
Най-много захар се съдържа в сока на захарния клен. Наричат го още „захарно дърво“. Съдържанието на захар в сок му достига 3 процента.

Човек обича да общува, дори това да е само една горяща свещ.
Самотата е по-вредна от алкохола, цигарите и преяждането. До този извод са достигнали психолози от Чикагския университет.
Според тях, самотата максимално уврежда здравето. Когато човек е сам силно се повишава кръвното му налягане, появява се хронична умора и стрес. В резултат на това се увеличава шанса от развитие на болестта на Алцхаймер.
По време на проучването са били изследвани хиляди хора. Установено е, че страдащите от самота имат влошено здраве, малко се занимават с физически упражнения и консумират повече калории от по-общителните хора.
Смята се, че чрез консумиране на големи количества мазнини и сладки, може да се притъпи чувството за самота. Някои за да се отърват от самотата прибягват до алкохола.

Спомняте ли си известния израз, че идеите витаят във въздуха? Свободно радикалната теория е една от тези идеи.
Първият, на който му дошла в главата е Денхен Херман. След серии от експерименти през 1956г. го осенила мисълта, че кислород, който преминава през клетката ѝ дава енергия чрез окисление. Този процес много прилича на горенето.
Но получената енергия не се изразходва напълно. Част от нея създават много вредни за нас съединения, така наречените активни форми на кислорода.
Независимо от него към същия извод достигнал и Никола Емануел.
Съединенията живеят няколко микросекунди, но това време е достатъчно, за да взаимодействат с клетките и да ги повредят.
Според тази теория, стареенето е просто натрупване на щети.

Витамин А е главен фактор, който ни прави способни да възприемаме светлината. Изследователи откриха втори важен „играч“ във възприемането на светлината: витамин В2.

Проучването върху плодови мушици, проведено от Тод Холмс от Университета в Калифорния, откри нов невронен път, активиран от криптохром. Става дума за фоторецептор за синя светлина, който използва продукти на В2 за бързо откриване на светлината. Досега за криптохрома се знаеше, че участва в невронните сигнали при бавните процеси, какъвто е ходенето.

Откритието разкрива нови възможности за манипулация на сензора за синя светлина, както и нови възможности пред оптогенетиката, която комбинира техники от оптиката и генетиката за изучаване на невралните вериги с висока честота. Това познание е необходимо за разбирането на мозъчните процеси.