Повечето хора се превръщат в редовни потребители на World Wide Web. Но какво е тази всемирна мрежа за тях?
Как въздейства телевизията и медийната система мнозина са вече разбрали и са си направили съответните изводи. В някои среди гледането на определени предавания, филми,…..са се превърнали във лоши навици, сравними с наркоманията, алкохолизма и тютюнепушенето.
Съществува и такова понятие като игрова зависимост. Но за Интернет…за сега много малко хора могат да дадат точна характеристика на този феномен и да определят как въздейства на човека.
Какво е Интернет за всички хора от нашето време? Много не са в състояние да преживеят без „доза“ Интернет. Ще ви назоват различни причини: духовно развитие, самоусъвършенстване, работа… За други това е просто общение с другите, възможност за запознанство или просто развлечение във вид на игра. Но мрежата отнема много време, цялото ни внимание, а енергията ни се разсейва „наникъде“…..Близки и приятели ви стават тези с които се срещате в Интернет. Къде е проблема? Нали не правим нищо лошо?
Интернет ни привлича с това, че в него можем да намерим всичко, което ни интересува. Едни търсят информация, други я консумират. Той се е превърнал в един кръговрат, в който все повече хора се включват. Но защо тогава ни осъждат нашите близки? Навярно те чувстват, че се отделяме от тях и измененията настъпили в живота ни не  са в правилната посока.
За интереса и вниманието на всеки човек в Интернет се води чудовищна борба. От вас се изисква съвсем малко заинтересованост, а в замяна ви се предлага  всичко, което може да задържи вниманието ви: по-рано засекретени документи, находки на учени, които може и да не са огласени още, нови технологии и разработки в инфо-бизнеса, духовни практики, анкети, музика, филми, книги…
Сама по себе си информацията дори може да бъде много полезна и необходима, но попадането ѝ в Интернет е просто инструмент за привличане на хора и нищо повече. За благите намерения на тази въртележка можем само да си мечтаем. За това трябва да сме много разумни и мъдри, за да не станем заложници на тази мрежа.
Който дълги години е седял в Интернет ще каже: „Тук искам да бъда отново и отново. В мрежата имам приятели, единомишленици, които ме подържат и ме подкрепят в трудна минута. Има какво да науча и от кого да черпя пример. Дори мога да помагам и на други хора…“
Да вярно е, в Интернет има всичко, което може да ви заинтересува за всеки етап от живота ви, но защо толкова много хора не са щастливи. Какво става с човек, когато всецяло е погълнат от този развлекателен център?
Кога ще настъпи пресищане и човек ще каже: “ Омръзна ми всичко това,.. заиграх се, а котката мяучи гладна из къщи, отдавна не съм се виждал с майка. Какво ти  с майка, съседите са забравили дори как изглеждам. Ден и нощ седя на компа и не излизам на улицата. Време е да ида и да напазарувам….“.
Интернет дава лъжлива илюзия за щастие, а тя е враг на човека. Вече много хора просто не могат да живеят без Интернет и това е тъжно …
Поради огромната липса на любов в сърцата ни и в обществото, хората се опитват да угасат този „глад“ чрез Интернет.  Но това е само една измама, която се превръща в капан за човека.
Резултатът от всичко това е печален: нарастващ корем, мускулите се отпускат, внимание се впуска в различни посоки, идва апатия относно външния свят, започваме да изглеждаме все по-лошо, небръснати, немити, винаги сънливи.
Нима сме позволили Интернетът да замени нашата реалност?
Има ли още хора, които могат да даряват своето внимание, любов и грижа за другите? Не разбирате ли, че взаимоотношенията ни с тези хора е най-главната ни ценност в живота? Следвайки желанията си „влизайки“ в Интернет ние се отдалечаваме от реалния живот.
В животът ни настъпват депресии болести… и когато разберем кое от къде и как е дошло, времето ни е свършило и нищо не може да се върне…

Въпреки, че учените са направили големи крачки в създаването на изкуствени роботизирани протези за хората, днес тези разработки са далеч от перфектните. Причината е, че повечето изкуствени имплантанти не са съвместими с живите тъкани на тялото. Освен това, имплантирани сензори са в състояние да поддържа едновременно само няколко сигнала. За да може една робопротеза да извърши просто човешко движение или завъртане до сега е било доста сложна задача.
Но сега протезата може да бъде наистина перфектна. В това са убедени сътрудниците на агенция за изследвания на отбраната DARPA. Група учени са успели да създадат уникален електронен интерфейс, способни да свърже протезата, чрез лазерно лъчение, с оптична система от кабели. Според разработчиците на последните видове изкуствени крайници, при създаването на който се използва тази технология, на човека ще се осигурят  по-плавни и естествени движения.
Срока на експлоатация на такова устройство е много по-голям, а проблемите относно отхвърлянето на интерфейсните елементи от организма могат да бъдат напълно забравени. Този проект е стартирал през 2005 г., след като изследователите са открили, че нервните клетки могат да комуникират с помощта на инфрачервено излъчване. DARPA е отделила повече от 5,5 милиона щатски долара, само за една година, за да се създаде робопротеза с използване на инфрачервени лазери.
До момента учените са успели да създадат напълно уникален нов микропревключвател. Той представлява мека желеобразна сфера, чийто диаметър е няколко стотин микрона с тънак проводник от оптично влакно. Структурата на този сензор, за разлика от остарелите металически и други по състав сензори, го прави практически съвместим с тъканите на организма. Безжичният оптичен канал позволява да се прехвърлят по-големи количества информация. В същото време, нейната обработка е толкова бърза, че в допълнение към сканирането на сигналите в мозъка, се активира и обратната връзка, която се явява работа на отделните неврони. Това позволява на човек да усеща допира до гореща повърхност. Така се добива максимална точност на естествените движения при манипулиране на предметите, които могат  и да не бъдат в полето на зрението.
Според инженерите на DARPA, робопротезата от новото поколение ще бъде сваляща крайник, с набор от оптични кабели, които ще се прикрепят към нервните окончания на човека. Масовото производство на тези устройства ще се очакват не по-рано от 2020г. Сега, американските експерти са ангажирани с дообработване на датчици, способни да четат  свръхслаби сигнали от единичен активен нерв, което ще направи изкуствен крайник подвижен и чувствителен, както и живият.

Изследователи, работещи по изучаването на човешките гени са установили, че всеки човек има около две дузини напълно деактивирани гени. Това налага идеята, че не всички неактивни гени са вредни за здравето.
Група от британски генетици от Welcome Trust Sanger Institute са създали нов каталог, така нареченият LoF на гените и техните варианти, за да разберат кои генни мутации водят до заболяване. Едновременно с това може да се разбере как нормално функционират гените в организма.
Работата в тази област е част от глобално изследване 1000 Genomes Project. До сега учените са разработили редица филтри, за да изяснят типичните „грешки“ в гените на човека. Основният въпрос, на който се опитват да отговорят е: колко голяма роля играят LoF-гените в причиняването на заболяванията.
Изследователите са разглеждали почти 3000 възможни варианта за такива гени у 185 доброволци от Европа, Източна Азия и Западна Африка. Загубата на части от генетичните изменения трябва да доведе до нарушение на функционирането на организма. Някои увреждания на гени могат да причинят болести като мускулна дистрофия и кистозна фиброза. Очевидно е, че хората имат стотици такива увредени гени и техните варианти, които пряко засягат здравето.
В неотдавнашно изследване било установено, с помощта на филтри, че около 56% от 3000 потенциални гени нямат сериозно въздействие върху човешкото здраве. Най-малко 1% от човешките гени, могат да бъде изключени без значителен риск.
Сега учените са публикували списък на около 1000 LoF-гени и техните промени, свързани с гените. В болшинството от случаите учените не знаят как работят тези гени и как въздействат, изучавайки ги те искат да добият нов поглед на малко изучените генетични характеристики на хората.

Не всеки може да участва в конкурс за бързо хранене. Дори експертите не могат да разберат дали това е нещо специфично или въпрос на тренировка.
Ръководителят на катедрата по стомашно-чревна радиология в болницата на Университета в Пенсилвания, Марк Ливайн е изяснил, че стомаха на  “ спортиста“ работи по скоро като раздуващ се балон, а не като свиващ се чувал.
За изследването докторът поканил един от 10-те най-добри в света в състезанията по бързо хранене и мъж, който бил 20 килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от професионалиста.
Между двамата устроили състезание по най-бързо изяждане на ход  док. Лекарят с ренгеноскоп наблюдавал стомасите и на двамата.
Дори когато стомаха е празен стените му се свиват. Перисталтичните съкращения предвижват съдържанието към изходните отверствия, които не са специфични за стомашно-чревния тракт. Оказало се, че при бързоядящия пересталтика на стомаха практически не съществува. Неговият стомах се разширявал и приемал все нови и нови порции, докато неговият съперник се „наял“ само със седем ход дога.
След 19 минути и 36 изядени хот дога лекарят преустановил състезанието. Стомахът на професионалистът заемал практически цялата горна част на корема, но пересталтичните свивания така и не се усилили.
За сега специалистите не могат да обяснят този феномен. Професионалистът казал, че е тренирал своя стомаха си. Той продължавал да яде и след като се е наял и със времето усещането за пълен стомах изчезнало напълно.

Унгарски катерач, който е загубил крака, се е изкачил на  Лхотце висок 8516 м в Хималаите.
43-годишният катерач Ерюш Жол е достигнал Лхотце, след това се е върнал в лагер номер 4, разположен на височина 7900 м , а след това потеглил към лагер номер 3 намиращ се малко по-надолу.
Катерачът е поставил на риск своята протеза, но нищо сериозно не се е случило. Налагало му се е често да сваля протезата, а след това отново да я прикрепя, особено в по-трудните ситуации, като снежната буря по склона към върха.
Ерюш Жол е първият унгарски алпинист, покорил Еверест. Своето изкачване той е направил през 2002г.
Десния си крак Жол е загубил при падане в Татрите, Словакия през януари 2010г. Кракът му бил счупен на няколко места. Наложило се да бъде ампутирана частта под коляното.