Когато наблюдаваш красиви животни, твърдят, че се стимулира центъра на удоволствието в мозъка, както когато ядеш нещо, което обичаш или се занимаваш с неща, които са ти приятни. Тогава защо е необходимо да купуваш незаконни наркотици, скъпи цигари и алкохол? Запознай се с едно невероятно мило животинче.Невероятно животно, което трудно можеш да видиш.

Червените панди имат много малко общо с техните братовчеди – монохромните огромни панди.
С пухкава опашка опръстенени като на миеща мечка, остри уши, червеникаво-кафяв цвят и къси крака, тези дървесни животни  много трудно се поддават на класификация.
От тях в природата има много малко. Те са много срамежливи, така че е голям успех, ако успееш да ги срещнеш.
За да ги видите, най-добре е да посетите един от научно-изследователските центрове за панди в Китай.

Според учени от Обединеното кралство 98% от хранителните продукти, включително плодовете и зеленчуците, съдържат пестициди. Това е много плашеща тенденция, като се има в предвид, че зеленчуците и плодовете, не носят желания ефект.
Според експерти от Великобритания, броят на храните с остатъци от пестициди в последните 10 години се е удвоил . Така, например, в гроздето и ябълките нивото на пестициди през последното десетилетие се е увеличило с 25%. С преработените храни положението е още по-лошо. В едно изследване на британски учени пестициди са открити в 97% от брашното и почти 74% в хляба.
Лекарите смятат, че не трябва се се успокояваме с мисълта, че нивото на откритите пестициди не превишава нормата. Работата е там, че съвкупността от вредни вещества оказва негативно влияние върху здравето на човека.
За да се снижи  вредното въздействие на околната среда върху здравето на човека се препоръчва да се консумират повече храни, съдържащи омега-3, преди всичко, мастни видове риба.

Това е нашият модерен свят. Харчат се милиарди, за да се рекламират какви ли не лекарства. Милиарди се харчат и за да се купуват. Дори не е нужно да страдаш от някаква конкретна болест, достатъчно е да имаш депресия или страх. Сякаш тъгата може да се излекува като настинката.

Депресията е нещо, което реално съществува, това е неудовлетвореност, повдигане на летвата над възможното, очакване на съкровища, за които не сме готови да работим усилено.

Познавам хора, които са нещастни заради килограмите си, плешивостта си, липсата на напредък в службата или неспособност да открият съвършения партньор в живота си.

За тези хора нещастието е нетърпимо състояние на нещата. Щом хапчетата обещават да помогнат, те веднага се гълтат. Но те не могат да променят основния проблем: да искаш това, което не можеш да имаш, да търсиш собствената си ценност в огледалото, да се затрупваш с работа и да се учудваш, защо си толкова подтиснат….

Така се случва, когато се трупат постижения и пари, печелят се награди без да се почива. Колкото по-дълго продължавате да живеете така, толкова по-празен се чувствате. Все едно да пълниш каца без дъно.

Всички онези милиграми хапчета, които се вземат, не могат да успокоят ума. Човек трябва здраво да хване кормилото на живота си и да повери ежедневните си дела в ръцете на Бога.

Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Такъв паметник има в Рига.
27 неродени каменни бебета лежат на бетонния мост в центъра на града. Тези малки момиченца и момченца никога няма да видят слънцето, защото не са им дали възможност за това.
Те са се превърнали в скъпи козметични средства, но не са им дали право на живот.
До всяко дете има каменна плоча върху, която на три езика, кратко и ясно е обяснено, защо това малко човече не може да живее, защо неговото сърчице е престанало да бие.
Абортът е отнел всяка възможност на това неродено дете да твори и създава.
Докога? Те също имат право на живот!