Във Великобритания в началото на април е излязла книга от известният английски философ-атеист Антъни Грейлинг. Нейното заглавие може да се преведе като „Блага книга. Нерелигиозна библия“. Съчинението претендира за своего рода „атеистична библия“. Разположените материали в нея копират Стария и Новивия завет в Библията. Освен, че са заимствани заглавията на книгите, като „Битие“, „Притчи“…., текстът е разделен на глави и стихове в две колонки.
Грейлинг смята, че имитацията на Библията по форма и език, ще са залог за дълговечност и сигурно средство за силно въздействие върху умовете и сърцата на хората.
Подобно на библейската книга Битие, атеистичната версия съдържа също разказ за творението, който започва така „Всички неща са произлезли от предходни на тях неща: предците на повечето от творенията са излезли от океана, някои обитатели на океана са се развили от предшестващите ги влечуги……“
Съгласно Библията човечеството започва своето съществуване с божествена заповед: „Да създадем човека по Наш образ и подобие…“. В атеистичната библия, хората са се появили, когато са започнали да мислят и да се осъзнават като такива.
В книгата има и аналогия на падението на Адам и Ева, вкусили от забранения плод и придобили „знанието за добро и зло“, като ябълката, която паднала на главата на Исак Нютон и дала началото на знанието. Има аналогии и намеци за редица други библейски истории.
Източници, от които Грейлинг е черпел материал са съчиненията на Аристотел, Конфуций, Дарвин и други учени и философи от древността и Новото време.
Целта на автора е да накара хората “ да мислят самостоятелно и сами със свои собствени сили да насочат живота си към добро“.
Дали това произведение ще е достатъчно да опровергае истините в Божието слово?

В началото на средноминойския период за първи път на Крит започва да се използува писменост, отначало пикто-графична, образна чрез фигури на хора, изображения на предмети и животни.
Около 1700 г. пр.н.е. се появява линеарното, сричково писмо, произхождащо най-вероятно от пиктографичното, наречено е линеарно писмо „А“. Досега все още не е разчетено.
Линеарното писмо Б е най-старата запазена писменост на гръцки език, с който са си служили на остров Крит и в континенталната част на Гърция от 14 до 13 век пр.н.е.
В Кносос са намерени глинени плочки, използвани от дворцовите преписвачи. На тях са записани подробности за функционирането и управлението на главното производство,  получаването на ароматно масло, златни и бронзови съдове, направа на колесници и тъкани, а също и стоки като вълна, овце и зърно.
В Кносос са намерени и глинени плочки, изписани с по-ранно неразчерено линеарно писмо А.

Това е тайнствена книга, написана преди 500 години от неизвестен автор, на непознат език, с несрещана досега азбука.

От както е открит ръкопаса, много са се опитвали да го разшифроват, но до сега никой не е постигнал успех. Той е станал Свещеният Граал за криптографията.

Възможно е дадената находка да е мистификация или безсистемен набор от знаци.

Книгата е наречена на името на американският книковезец Уилфрид Войнич, съпруг на извесната писателка Етел Войнич. Книгата е придобил през 1912г..

Сега тя се съхранява в библиотеката за редки книги Байнеке в Йейлския университет..

В началото на 90-те години учените смятали, че са открили най-старата цивилизация на земята използвала писменост.

Това била древноевропейска цивилизацията Винча, наречена на малкото село Винча в Сърбия, намиращо се на 14 километра от Белград.

Там са намерени около 2000 покрити с писмени знаци глинени фигури, за които се смята, че са създадени 6000 години пр. Хр.

До тогава за най-древни са се смятали кръглите шумерски печати и староегипетските гравирани надписи датиращи от 2500-3000г. пр Хр.

Езикът на хората от Винча отдавна е забравен, за това тяхната писменост не би могла да се разчете.

Най-новите открития на френските учени доказват, че използването на първия писмен знак би трябвало да бъде много по-назад в миналото. Древните драсканици върху камък, намерени в Сирия, са всъщност пиктограми, които притежават чертите на съвремената писменост.

Католическата църква в Гватемала е допринесла за превеждане на Библията на най-разпространения диалект на маите-киче.
Превода се е осъществил под ръководството на лингвиста Сукукви Изабел и френския свещеник Бернар Го, който 23 години е работил над превода на Светото Писание на езика на кореното население на Гватемала.
Езика на маите  е от групата на езиците разпространени в южната част на Мексико, Гватемала и Белиз.
Днес съществуват от 5 до 8 десетки езици и диалекти на маите.