За по-голяма част от хората, папагалите са красиви, умни тропически птички, които постоянно крещят и скачат по клоните. Но дали това е така?
Някои папагали живеят в места с умерен климат, където има и снежни зими. А дали всички са така забавни и безобидни? Колкото и странно да е съществува папагал, който е по-скоро заплаха, отколкото за забава.Такъв вид папагал е Nestor notabilis.
Тази миловидна птичка с нормални размери живее в Нова Зеландия. Характерно за нея е, че намира стадо с овце, застава на гърба на някоя овца и къса парчета месо от нея. Очевидци твърдят, че не точно месо, а мас и сланина отделят от овцата. За това разказва и Джералд Даръл в една от книгите си.
Овцата изпитвайки болка бяга и се мъчи да хвърли птичката, но това не й се отдава, защото папагала се вкопчва отново и отново в жертвата си, затова фермерите са винаги нащрек. Ако папагала е по-стара птица, тя има достатъчно опит и може да убие овцата.
В наше време този вид папагали са един от изчезващите видове, но като че ли загубата им не тревожи особено никой. Фермерите, както преди не ги обичат много, но останалите хора ги харесват и ги наричат дори папагали – клоуни.
Странно такава малка птичка, а колко пакост може да направи, да убие животно, което многократно го превъзхожда по тегло.

Съществуват хора, които не ядат месо, но не бях чувала за животно да се отказва от такъв деликатес, особено ако вида му изисква това, но такъв случай вече съществува.
Една млада англичанка намерила на улицата бездомно, малко котенце. Тя го приютила в дома си и му предложила в паничка късчета месо от кокошка. Котенцето даже не погледнало към храната. Рибата също не възбудила желанието му за ядене, но когато видяло кошчето с обелки от плодове и зеленчуци се хвърлило към него с голямо настървение.
Дори и днес двегодишният котарак, в който се е превърнало малкото, безпомощно котенце, продължава да отказва предложените му котешки консерви.Вместо месо той с удоволствие си похапва брюкселско зеле, аспержи и банани.
Такова поведение би предизвикало у всеки недоумение. Знаем, че котките са месоядни животни и не ни е ясно, може ли такова животно доброволно да се откаже от храна с месо, която му осигури жизнено важни съставки и вещества необходими за организма му, като таурина и аминокиселините, които са необходими за котешкото зрение.
Когато момичето, намерило котенцето, между зеленчуците и плодовете тайно подпъхвала късчета месо, нашия „вегетарианец“ ги забелязвал и оставал в паничката недокоснати.
Странен котарак и странно поведение, но щом може да живее и съществува така, какво можем да кажем? Сблъсквайки се с невъзможното в живота, трябва да имаме нагласа да го приемем спокойно. Между хората има чудаци, но както разбрахте и животинския свят не е лишен от това.

В Нова Зеландия птиците са били в огромно количество, днес те наброяват над 250 вида. Един от най-интересните представители е птицата киви, наречена аптерикс (apteriks). Името вероятно не е случайно избрано. Добре но нали това е птица и тя има криле защо тогава е наречена безкрила?
Кивито е малка кафеникава птичка с размери на малко пиленце. В добавка има дълъг и  тънък клюн. Въпреки названието си тази малка птичка има криле, скрити в перата. Но тя не лети с тях, защото не може,  с тях тя бяга по-бързо. Ето защо местните хора са я нарекли безкрила.
Тази птица притежава доста интересен орган. Накрая на клюна си има ноздри, които и служат така, както бастуна на слепия човек. Когато се движи, опипва с клюна си  наоколо, за да си намери червейчета.
Невероятни по размери са яйцата й. Изглеждат прекалено големи за тази малка птичка. Те са 13 сантиметра дълги и 7 сантиметра широки.
Невероятна птичка нали?