Крайбрежните води в района на американския град Сан Диего, в щата Калифорния, са изпълнени с огромни калмари, които са опасни за хората.
Морските чудовища достигат до 2 метра дължина, а това предизвиква страх и ужас в тези, които са успели да ги видят.
Тези грамадни калмари живеят в дълбочините на Тихия океан и то в източната му част, където ги ловят в големи количества от Мексико до Перу. Има съобщения за нападения на калмари върху хора.
Сътрудник от Американския музеи по естествена история наблюдавал по време на експедиция, как огромните калмари си похапвали стоманени листове и то с такава ярост, че наоколо се разлетявали късове. Този вид животни обикновено предпочитат риба тон или някоя гигантска риба в менюто си.
Учените все още не могат да кажат, защо тези морски животни, са намерени в открито море край бреговете на Южна Калифорния, но са доста притеснени от това. През последните години малко на брой от гигантските калмари са наблюдавани по Тихо океанския бряг на Северна Америка, от Калифорния чак до Аляска.
През 2005г. на пазара нахлува месестото и вкусно месо на калмарите, което предизвиква възторг у потребителите. Три години по-рано на брега близо до Сан Диего били изхвърлени хиляди калмари.
Учени от института по океанология предполагат, че гигантските калмари са оформили стабилна популация на дълбочина 100 – 200 метра в открито море край бреговете на Калифорния, но когато преследват плячката си се опитват да се скрият в по-плитки води. Причина за промяната в обичаите на калмарите, учените намират в изменението на климата.
Рязкото повишаване на температурата в Тихия океан, премахва необходимостта от миграция на животните на юг, при настъпване на зимата.
Друга възможна причина е намаляването на броя акули, които се хранят предимно с калмари.
Тези изменения толкова много са разтревожили учените, че в желанието си да съхранят всеки екземпляр от вида, ловят отделните индивиди и ги снабдяват с устройства са проследяване.
Чрез дейността си променяме климата. Той пък  от своя страна застрашава изчезването и измирането на отделни екземпляри от животинския свят. Всичко започва първо от промяната на навиците им, а след това продължава с бавното им изчезване. Не е ли време да се замислим какво правим?

Модата в музикалните изпълнения съществува не само в човешкото общество, но и при пернатите.
Орнитолог от Швейцарския университет в Лозана изучавал птичите песни по западното крайбрежие на САЩ и достигнал до интересни резултати.
През последните 40 години птиците в Калифорния са започнали да пеят по-бавно и по-провлачено. Било забелязано, че те забавят ритъма на своите песни. Правели 1-2 извивки по- малко в секунда от преди.
Според орнитолога това е свързано със средата, в която живеят птиците. Поради големия шум в градовете, те са започнали да пеят по-бавно, за да бъдат чути от събратята си.
Шумът унищожава слуха ни, разстройва нервната ни система, но той не е пощадил и животните,  попречил е на тяхното общуване.
Дали сегашният им начин на пеене ще спаси пернатите певци от опасността  на шума, времето ще покаже.

Това не ви ли навежда на мисълта, че вместо да откриваме начини как да го преодоляваме е по-добре да го намалим? Птиците не могат да го контролират, но ние трябва да го направим.

Да виждаш в тъмното без източник на светлина е невъзможно. Не говорим за конкретно виждане на обектите, а по-скоро за усещането им като форма, обем и плътност. Такова осезание притежават само прилепите.
Техен първи изследовател бил италианския учен Лазаро Спаланцани. Той поставил в тъмна стая прилеп и сова. Забелязал, че прилепа се ориентира в обстановката много добре, дори и без светлина, а совата не. Ученият предположил, че причината за добрата „навигация“ се дължи на „шестото чувство“ на животното. Но дали е бил прав в това?
Малко по-късно от неговите изследвания се заинтересувал швейцарецът Шарл Журин. Дори направил свой собствен опит. Запушил ушите на прилепа и животното загубило ориентация. Журин предположил, че „шестото чувство“ на прилепа е свързано със слуха. За съжаление от неговите изследвания никой не се заинтересувал.
Учените продължавали с експериментите. Избождали очите на прилепите, но те въпреки всичко преодолявали препятствията. Всички твърдели едно и също: „Това поведение е в резултат на „шестото чувство“ на животните“.
Може би нещата щяха да продължават така и до днес, ако във всичко това не се бе намесил американският биолог Доналд Грифин, който започнал изследванията си върху прилепите през 1930г. Четиринадесет години по-късно, той публикувал резултатите от работата си, които неоспоримо доказвали, че прилепите използват ултразвуков ехолатор.
И тази тайна на загадъчните животни била разкрита, но затова колко много прилепи били осакатени и унищожени в името на науката.

В топлите морета живеят удивителни, едноклетъчни организми, наречени радиоларии. С какво са удивителни ли?
Въпреки, че са едноклетъчни имат скелет от силициев оксид или стронциев сулфат.
Скелетите им с им са толкова красиви, че биха послужили за вдъхновение на много художници.
Интересен е начина, по който се размножават. Всички едноклетъчни организми се размножават чрез деление, но не и радиолариите. Те са намерили интересен способ за размножение. От отвори на скелета си изпускат зародиши с амебовидна форма, които по-късно израстват до възрастен организъм. Но подробното изследване на този процес предстои.
Светът на тези морски обитатели е все още слабо изучен и чака своите „поклонници“, за да им разкрият своите тайни.

Кремовете, който се появяват през пролетта, като знак, че зимата е зад нас, могат да се окажат смъртоносни за котките. Този вид растения произвеждат вещество, което предизвиква спиране работата на бъбреците при котките.
Котката може да приеме смъртоносна доза, дори само да е лизнала листото на растението или да е вдишала от прашеца на тичинките. Същите симптоми на отравяне се получават и когато изпие част от водата във вазата, където сме потопили цветята.
Ботаниците смятат, че Easter Lily, Stargazer и азиатските хибриди на този род цветя са най-опасните представители на едно от най-красивите растения в природата.
По думите на Фишер, от Ветеринарно – медицинския център в Сан Диего, някои котки са по-възприемчиви към отделящите се токсини от други. Затова някои отровени котки оздравяват при минимално лечение, а за други се изискват седмици за да се възстанови работата на бъбреците. Но при повечето котки нормалното възстановяване не настъпва и те умират няколко дена след отравянето. В по-тежките случаи собствениците прибягват до ефтаназия, за да избавят своите любимци от мъчението.
Основните признаци включват повръщане, сънливост или загуба на апетит. Ако собствениците на котки имат съмнения за отравяне, незабавно трябва да потърсят ветеринарен лекар, защото от 36 до 72 часа след отравянето настъпват необратими промени в бъбреците, които не се подават на лечение.
Аромата на цветята привлича котките, за това трябва да внимаваме, какви цветя слагаме във вазите си и какви отглеждаме в саксии. Нали всеки от нас би искал да се радва, както на цветята, така и на домашните си любимци по-дълго време.