Знае се, че пушенето причинява рак, но слагат бездомни кучета в тютюневи автомати, където са принудени непрекъснато да вдишват дим. Заради лошите навици на човека трябва да страдат животните.
Според последните открития всеки втори младеж, който е започнал да пуши в ранна възраст, умира по-късно от рак. Но какво ще стане с горката тютюнева индустрия, ако вече не й разрешават да трови хората и да ги прави зависими? За производителите на цигари в Америка бе доказано, че манипулирали тютюна си дори с допълнителни вещества за пристрастяване.
Подобни индустрии, естествено са силно заинтересовани да използват рекламата, като внушават на хората, че когато стигнат до възраст, в която съществува опасност от заболяване на рак, отдавна вече ще са открили лечебни средства, за да премахнат болестта в кратки срокове. А за целта се налагало да има опити с животни.
Днес е известно, че проблема с рака не може да бъде решен, като се принасят тумори от хора на животни, защото при тази болест играе роля имунната система на човека.
Фармацевтичната индустрия е силно заинтересована да подкрепя новите си продукти чрез опити с животни. Знае се, че човекът и животните различно реагират на всякакви лекарства и медикаменти. И въпреки това продължават опитите с животни.
Сънотворното средство талидомид – контергин няма никакъв страничен ефект върху мишки и плъхове, но било причина бременни жени да раждат увредени деца.
Ако при откриването на пеницилина опитите бяха проведени не върху мишки, а върху морски свинчета, днес той нямаше да се прилага така активно в хуманната медицина. Това средство е силна отрова за морските свинчета.
Хлороформът е толкова силна отрова за кучетата, че години наред не е бил използван за упойка при хората.
Таралежът например понася циановодородите киселина в големи количества, докато за човека тя е смъртоносна отрова.
Биолозите и днес не могат да се начудят, как овцата може да поеме големи количества високо отровения арсен.
Бучинишът се оказва здравословна храна за кози, овце и коне, но за човека е опасен.
Мухоморката, която може да доведе до смъртта на много хора, бива изяждана от питомен заек с най-голямо удоволствие.
Кучетата и котките понасят атропини в 100 пъти по-висока доза от човека. Метиловия алкохол е добре усвоим от много животни, но при човека води до ослепяване.
Хлорамфениколът се появява на пазара като безвредно средство срещу тиф, коклюш и лек срещу заболявания на долните пикочни пътища. Установено е, че при използването му от човек води до отказ на кръвообразуването в костния мозък със смъртоносен изход.
Ако аспиринът бе изпробван върху животни, никога нямаше да бъде разрешен за използване, защото е силно отровен за котки и кучета, а върху плъховете и мишките има същото въздействие, като контергана при хората.
Котки, кучета, плъхове, мишки, хамстери и повечето животни продължават весело да си живеят без витамин С в храната, защото те сами си я произвеждат в тялото, но ако човек не го получава от храната си, заболява от скорбут. Списъкът може да бъде много по-дълъг, но ще спрем до тук.
Животните притежават имунитет срещу повечето човешки заболявания, такива като тиф, холера, дифтерит, скарлатина, едра шарка, жълта треска, бубонна чума, за това опитите с животни едва ли ще окажат влияние за опазване здравето на човека.
Тези експерименти с животни са се развили не само поради вярването, че животните са по-малоценни от човека, а и поради убеждението, че придобитите наблюдения върху животните могат да се принесат и върху хората, което се оказва сериозна заблуда.
От изследванията за отровност на медикаменти е известно, че опитите с животни са несъвършен индикатор по отношение на човешката токсичност. Само клиничните опити могат да предложат данни за евентуална опасност.
Резултатите от лошите условия, при които се отглеждат животните с цел по-бърза печалба рефлектират върху нас.
Заболяването луда крава се смята, че е предизвикано от заболели животни, но напълно възможно е, това да става от така наречения „енергиен фураж“, в който има всевъзможни животински отпадъци. Говедата са вегетарианци и преживни животни, те се хранят предимно с фураж и изведнъж според „гениалния експерт“ започват да приемат животински белтъчини.
Днес учените са сигурни, че виновник за страшната болест са прионите, малки частици протеини. Това не са нищо друго освен изменени  белтъчни молекули на нервната тъкан.
След всичко изброено питам: „Защо се правят експерименти с животните“?

Горещо е, а в такова време мухите старателно се стремят да влязат в домовете ни. Не зная с какво точно ги привлича отворения прозорец, но едно зная, че в който и дом да влязат, той става капан за тях.
Вероятно мислите ви веднага свързват намазаната, лепкава лента провесена от лампата или палката в ръката на човека с образа на умираща муха, но това не е всичко.
Първо в жилището на човека мухата има най-малко шансове да открие нещо за ядене.
Второ, идеалната температура за мухите е 15 градуса. При тези условия мухата може да живее шест месеца. Но температурата в нашите домове е 22 – 25 градуса, тук шансовете им да оживеят е  само половин месец.
Трето,  вероятно се досещате. Нашата нетърпимост спрямо „неканените гости“ ни въоръжава с най-изобретателните инструменти , за да се отървем от нахалните натрапници.
Да нашите домове са капан за мухите, но те като че ли не осъзнават това и продължават да нахлуват през отворения прозорец или врата. Търсят смъртта си на място,  което ги привлича като магнит. Понякога и ние хората привлечени от неустоимото, привлекателното…….попадаме в капаните на живота. Кой ни е виновен тогава?  Помислете преди да поемете нататък…., в края на крайщата нали не сте мухи.

Представете си, че триете една в друга две необработени дъски. Силата на триене е доста голяма и за това прилагаме огромно усилие за извършване на това действи. Полираните дъски се хлъзгат една спрямо друга много по-лесно. А ако изпробваме още по-гладка повърхост какво ли ще се получи? Нека вземем две стъкла.  Стъклата се прилепват едно към друго и отново трябва да прилагаме огромна сила, за да ги плъзгаме едно спрямо друго.
А какво ще стане ако приближим два еднакво гладки парчета от един и същ материал? Да те ще сраснат в едно цяло парче.
Следователно, за да се намали силата на триене,  повърхностите не трябва да бъдат идеално гладки или много груби. В случая е необходим някакъв компромис. Именно такъв компромис е налице при акуловата кожа.
Тази кожа е покрита с малки пластинки, които подобряват оптекаемостта на тялото и намаляват съпротивлението.

Искуствена имитация на акулова кожа са се опитвали да експериментират върху самолет. Неговият коефициент на съпротивление е намалял с 10 – 15 %. Човек може да имитира природата, но не може напълно да я замени.

Спомняте ли си времето, когато хлебарките бяха голяма напаст? Е, могат да се намерят хора, които да кажат, че не са имали контакт с такива гадинки, но въпроса, който напоследък ме занимава е : „Къде са изчезнали хлебарките“?
Още си спомням времето. когато майка и баба бяха обявили война на тази „пасмина“. По няколко пъти на ден миеха пода и минаваха с мокър парцал по шкафовете. Сипваха какви ли не отрови в потайни кътчета. И въпреки усилията им те пълзяха навсякъде из кухнята. А сега къде пропаднаха? Имали някаква причина за това?
Учените май ще ги записват в червената книга на изчезналите видове.
Виждайки това малко черничко животинче в своя дом нашите деди са го уважавали. Защо ли? Нали напада храната?
Според нашите баби и дядовци в дом, където се появи хлебарка било признак,че в този дом има изобилие  и чест.
Но в нашия дом по-голяма „популярност“ имаха кафявите хлебарки. И все пак къде пропаднаха?
Учените предполагат, че пръст в тази работа има компютърната ера, появата на мобилни телефони и храни пълнени с химически добавки.
Трябва добре да помисли, щом хлебарките измряха по тези причини, то какво ни очаква нас? Стрували си да престояваме пред компютъра толкова време,  да водим дълги, продължителни разговори или да ядем полуфабрикатите, които не могат напълно да заместят естествената храна? Колко ни остава да живеем и как за напред ще живеем?
Не е нужно да съжаляваме толкова за изчезването на тези насекоми, защото те разнасят разни микроби и инфекциозни заболявания, но трябва сериозно да помислим за себе си, струва си.

Африканското езеро Виктория е разположено на границата между страните Кения, Танзания и Уганда. Невероятно е , но то се явява същински рай за рибарите. Какво имам в предвид, когато казвам, че Виктория е рай за рибарите?
Ето вижте, само представителите на костура тук са около 500 вида. И всеки костур е перфектно адаптиран към своята екологична ниша. Има видове, които се хранят само с водорасли, но има и такива, които ядат мърша или пък са хищници.
Интересното е, че всеки вид костур има съответна окраска в зависимост от това, на каква дълбочина живее. Например, окраската на костурите живеещи на дъното е червена, а на повърхността синя.
Учените са установили, че костурите в езерото Виктория основно се различават по челюстите, а причина за  това са различните вариации на гена ВМР4.
Интересното в това езеро е, че кореният костур е ограничен в развитието си, тъй като хищния нилски костур, който специално са поставили в тези води е започнал да го унищожава. И въпреки всичко броят им не е намлял.
Погледнете само, костурите са около 5оо вида, а какво да кажем за другите обитатели. Наистина езерото Виктория е рай за рибарите.