Изследователи поставили близо до един мравуняк храна, като я разделили на три неравни части. Мравка разузнавач щателно изучила находката и побегнала към мравуняка.
Скоро след това се появили три колони от мравки, които се отправили към своите обекти. При това броя на носачите съответствал на теглото на отделните части от храната.
Случайност? Опита бил повторен, като се изменило съотношението на частите от храната примамка. Мравките се справили блестящо. Те отново не направили грешка. Правилно оценили броя и теглото на отделните части от плячката.
Изглежда мравката разузнавач не само разказва за своята находка, но прави и точен разчет на необходимата работна ръка за пренасяне на всяка част.
Архив на категория: за животните
Маймуни копиеносци
Изследователи от САЩ и Великобритания твърдят, че сенегалските шимпанзета не само използват дървени копия, но и ги правят.
Отчупвайки клон маймуните премахвали страничните клонки и листата, обелвали кората и със зъбите си заостряли единия край.
Учените са видели как шимпанзета са ловили малки нощни примати, които се крият в хралупите на дърветата. Маймуните изтласквали със сила направеното от тях дървено копие в хралупата и така карали нещастното животно да излезе навън, след което го хващали.
Тигър не напада човек без причина.
При поява на тигри ядящи хора, обикновенно настъпва паника. опустяват пътищата, прекратява се всяка работа. Този ужас е напълно оправдан.
Какво кара тигрите да нападат хората?
Налице са две причини. Едната е, когато животното е много старо, зъбите му са протрити, ноктите му счупени, а и достатъчно сили няма. Тогава човека става лесна плячка за него.
Втората причина за такова поведение, са самите хора, които превръщат тигъра в инвалид. Когато хората не успеят да убият звяра, такъв непременно става людоед.
Тигри нападащи хора са засечени в края на XIX века. От 1880 до 1892 г. бил забелязан тигър людоед. в Казахстан. За унищожаването му била създадена специална група. Но най- много случаи на такива тигри са засечени в Индия. На едно животно се падали по 300 жертви. С такава кървава репутация може да се похвали само бенгалския тигър.
В началото на 20 век сведенията за тигри людоеди намалява драстично. Такива животни могат да станат толкова нагли, че от нощен лов да преминат към дневен.
Нападат обикновенно внезапно, някой самотен пътник или малка група от хора.
Тигри имащи постояна работа с хора, избират и съответна тактика. Нападат жертвата, която се намира на един скок разстояние. Даже опитен ловец в такава ситуация не може да направи нищо. Той не само трябва да забележе тигъра, но за секунди да направи нещо, а за това е необходима малниеносна реакция.
Чудо трион
Риба-трион е подобна на акула, но бихме я отнесли към скатовете, обитаващи тропическите крайбрежни води на Атлантически, Индийски и Тихоокеански район. Лесно можете да я различите по дългата кост отпред с множество малки назъбвания по края. Истински трион.
Рибата-трион се чувства добре не само в морска, но и в сладка вода, дори може да се срещне и на малка дълбочина.
Тя има внушителни размери. Средната й дължина е 4,5-4,8 метра, срещат се и по 6-7 метрови. А и килограмите й не са малко. Уловен екземпляр с дължина 4,2 метра тежал 315 килограма.
Малките на тази риба имат дългата муцунка, но зъбките им са скрити под по-жилава кожа, за да не навредят на майката.
При възрастните дължината на „триона“ може да достигне 110-120 сантиметра.
Рибата-трион няма шип на опашната перка. При акулите хрилете са разположени по крайщата на главата, а при този вид са отдолу. Освен това гръдния плавник е към главата и е на нивото на устата. Тялото е силно сплеснато.
Но за какво й е „триона“? Какво реже в подводния свят?
Оказва се, че с него изкопава заровилите се рибки в пясъка. Освен това е и мощно оръжие. Рибата размахва наляво и надясно своя трион, след което спокойно потъва и поглъща нарязаните или ранени рибки. За човека тя е напълно безопасна.
Женската ражда вече оформени малки в яйца с жилава черупка, до 15-20 наведнъж.
Рибата-трион е застрашен вид и е включена в Червената книга.
Как пустинарката носи вода на пиленцата си
Пустинарката снася яйцата си в горещия пясък на Сахара. Лошото е това, че жадните й пиленца няма какво да пият.
Затова мъжкия отлита към някой оазис и се гмурка във водата. Перата му са така устроени, че могат да попиват водата, като гъба за баня. Когато се върне, пиленцата изсмукват водата от перата му. Така получават вода. Лесно, нали?
Мъжкият на пустинарката е грижовен баща, защото за да донесе вода на малките трябва да премине най-малко 100 километра.