Учени доказаха по математически път, че жирафите могат да плуват, въпреки че никой не ги е виждал да го правят.

Но те не са много добри плувци.

Д-р Дарън Нейш от университета на Портсмут и д-р Доналд Хендерсън от Кралския палеонтоложки музей „Тиръл“ в канадската провинция Алберта са изследвали какво се случва, когато  дигитален жираф бъде поставен  дигитална вода.

За създаването на дигитален жираф са били необходими изчисления за теглото, масата, размера, формата, капацитета на белите дробове и центъра на тежестта на животните. Изчисления са направени също за ротационната и флотационната динамика, както и външната повърхност на жирафа.

Авторите установиха, че възрастен жираф може да се държи на повърхността при дълбочина на водата 2,8 м. В по-плитки води животните просто ще ходят. След като изплува на повърхността,  жирафът става нестабилен във водата заради дългата си шия. Неговата необичайна форма означава, че той би плувал по особен начин, като предните крака ще дърпат тялото надолу.

Авторите на изследването признават, че жирафите биха се поколебали да влязат във водата, защото съзнават, че там са в по-лоши условия в сравнение с тези на сушата.

В дивата природа рибата хирург живееща между коралите получава масаж от рибата чистачка, която събира паразитите от нейната повърхност. Учените са доказали, че в кръвта на рибата хирург след тези поглаждания нивото на кортизола, хормон свързан със стреса, се понижава.

Съществуват множество доказателства, че докосването допринася много за здравето на много животни, включително и на човека, но при тези изследвания за първи път е установено как действа едно поглаждане по рибата.

Обикновено рибата хирург отива на определено място, известно като място за очистване, където тя заема положение, с което приканва „чистачката“ да се заеме с работата си. Последната изпълнява своите задължения, като почиства паразитите, но понякога мами и изяждат част от защитния слузест слой на рибата хирург. Тогава именно се получава конфликт.

За да компенсира измамата и за да запази отношенията си с клиента рибата чистачка „оседлава“ рибата хирург и използвайки гръдните и коремните си перки, масажира клиента. След такъв масаж се снижава стреса на рибата хирург.

Тези проучвания показали, че физическия контакт без социалния фактор е напълно достатъчен за формиране на кратковременен позитивен ефект при рибите. Досега този феномен е наблюдаван само у хората.

Учените най-накрая успяха да отговорят на въпроса, как спят китовете. Оказало се, че те спят много малко, но много често заспиват за няколко минути, когато са потопени във водата.

Така в продължение на няколко часа китовете успяват да поспят 10-15 минути.

С огромния обем на тялото си голяма част, от което е заета с мастна тъкан, китовете имат малка отрицателна плаваемост. Това означава, че ако животното престане да движи опашката си, то бавно започва да потъва в дълбините.

Големите китове спят по време на гмуркане. Това става на малка дълбочина, след което следва рефлексно движение на опашката и кита изплува, за да поеме нова порция въздух. След това цикъла се повтаря.

Това много прилича на състоянието на дремещ човек, за който казваме, че „клима с глава“.

Въпреки това, такива големи животни спят по 10 минути за няколко часа, именно като си „подремват“.

Гущерите гекони нямат клепачи, така че те са принудени периодически да овлажняват специална прозрачна мембрана върху очите с върха на езика си.
Други вид гекони, които живеят в пустините на Намибия, използват тази особеност и за обратния процес.
Всяка сутрин върху дюните се спуска мъгла, която се кондензира в очите на гущера. След това той я облизва, за да утоли жаждата си.