Архив на категория: за животните

Най-малкият котарак в света

Най-малкият котарак в света, според последните данни, е г-н  Пийбълс. Той е толкова малък, че се чувства комфортно дори и в чаша.
Тежи само 1,5 килограма, а дължината му, с изключение на опашката е около 15 сантиметра.
На снимките Пийбълс е поставен не в обикновенна чаша, а малко по-голяма. Все пак той е възрастен котарак, а не малки котенце.
Малкият котарак е родена в американския щат Илинойс. Собственикът му  Робин Свендсен го е нарекъл така в чест на господин Пиббълз  кукла вентрилоквист от популярната серия Зайнфелд.
Лекарите твърдят, че такъв малък размер се дължи на генетичен дефект, който е спрял растежа на котарака.

Летящи змии

Уникални 80-см влечуги могат да летят от дърво на дърво. Те „кацат“ на земята със скок, който би убил всяка друга змия или гущер.

Змии от вида Paradisi Chrysopelea са открити в джунглите на Югоизточна Азия от американския биолог Джейк Соча. Той твърди, че летящите влечуги използват уникални движения, за да преодоляваъ значителни разстояния по въздуха.

Тези дървесни змии спокойно скачат от 15-метрова височина, приземявайки се без нито една повреда. Това е абсолютно невероятно. Аеродинамичните характеристики на летящите змии им позволяват да улавят въздушните течения.

За да изучат по-добре биодинамиката на змията, учените с помощта на  високоскоростни камери са направили подробни видеозаписи на скоковете на  Paradisi Chrysopelea. На тях се вижда как влечугите се подготвят за скока и в процеса на падане правят бързи движения. Откъсвайки се от дървото, змията прави мълниеносен удар за сметка на всички мускули. В резултат на това влечугото успява да прелети няколко метра.

Природен антифриз

Риби в Северния Ледовит океан по някаква тайнствена причина не замръзват при минусови температури. В тях открили природен „антифриз“.

Температурата на водата в Арктика целогодишно е около точката на замръзване – минус 1,8 °C. Температурата на замръзване в кръвта на рибите е около минус 0,9°C, така че би трябвало да се наблюдават някакви изменения, но такива няма. В кръвта им се съдържа гликопротеин, който не позволява замръзването. Той е бил открит преди половин век, но как именно действа, си е останало загадка.

Учени с помощта на терахерцова спектроскопия изяснили, че молекулите на водата, които се съдържа в кръвта на антарктическия кликач, формиращи и разрушаващи химичните връзки, при поява на белтъка забавят действието си.

Това забавяне в процеса при формиране на химически връзки, спира кристализацията на леда, която би била пагубна за рибите. Разбира се, това не би спасило рибата от по-ниските температури, но това не позволява на водата наоколо да замръзне.

Изследователите са искали да намерят по-ефективни начини за борба със замръзването на своите автомобили. Рибният белтък се справя с това много по-добре от изкуствените антифризи, които се свързват непосредствено с молекулата на водата в най-ниската точка на замръзване. Белтъка не се свързва, но присъствието му се усеща на далечно разстояние.

Разгадан е езика на делфините

Делфините, китовете и кашалотите, както и всички останали китоподобни, говорят помежду си на подводни диалекти, които учат през детството си. Езикът им е съвършен и си има свой синтаксис и богата лексика.

За пръв път в историята на света срещаме толкова перфектна нечовешка реч. Все още не знаем какво точно си казват, но едно е сигурно: репертоарът им от думи и изрази е пъстър и изключително сложен. Езикът им предава дори абстрактна информация, което означава, че са с интелект, подобен, а може би и по-съвършен от човешкия. Най-гениален е „народът“ на бутилконосите делфини, за които подозираме, че са по-умни от хората.

Този вид делфини имат голям, добре оформен мозък, с различни центрове на емоциите и мисловната дейност. Те решават сложни логически задачи и се учат с далеч по-бързи темпове от хомо сапиенс. Живеят в сплотено общество с отделни социални групи и следват свой етичен кодекс. В критични ситуации действат бързо и организирано, следвайки предварително обмислен план.

Наблюденията и експериментите показаха, че всеки строго координира действията си с другите. Тази задружност е невъзможна без стройна комуникационна система с ясни правила и синтаксис. 100%-ово доказателство за нея са сигналите, които се записват под вода. Проследени са разговорите им в спокойно състояние, при тревога, смърт, раждане на делфинче или в други радостни моменти. Освен със звуци те си общуват и с жестове, докосвания, погледи, промяна в позицията на тялото и дори с мехурчетата, които издишват.

Когато си бърборят в тоналния режим, те използват нискочестотни модулирани сигнали. Делфинът майсторски сменя посоката и скоростта на честотните вариации, „изговаряйки“ цели фрази и изречения. Структурата на сигналите е поредица от акустично различаващи се елементи и представлява серия от съобщения, подобни на криптограми. Възможностите на такъв усложнен език са огромни. За да разчете особените наречия, подтекстове и нюанси, дешифровчикът трябва да знае какви са значенията на всяко умишлено изменение в честотния обхват, регистъра и продължителността на „думите“.

Подсвирквания, мърморене, писукания и всевъзможни звуци са малка част от репертоара на китовете, записан и от биолозите в Университета на Куинсленд, Австралия. За 3 г. те са проучили над 34 типа китови фрази.

Учените следват гърбатите китове, мигриращи край източните австралийски брегове. Закрепват аудио предаватели върху шамандурите и прослушват подводните диалози от брега. Именно така записват 660 звуци от 61 китови общности.

Част от фразите са напълно неразбираеми, докато други имат ясен смисъл. Влюбят ли се, мъжките „запяват“ романтични любовни песни, ухажвайки своите Жулиети. Някои високочестотни викове и писъци изразяват несъгласие, раздор, обида и могат да прераснат в истински подводен скандал. Майката вика малкото с нежно „уооп“, тоест „ела“. Общуват си напълно като нас, което, е меко казано, удивително.

В океаните живеят истински разумни индивиди. Крайно време е да помислим как да ги опазим. Най-големият им враг сме самите ние с нашите китоловни кораби, лодки, сонарни станции, химикали и киселинни дъждове“.

Робот хлебарка

Това е уникален модел, които ще подгонва другите хлебарки към  предварително подготвен капан. Мини-терминаторът има форма и големина на кибритена кутийка.
Моделът е оборудван с два 16-MHz процесора, операционна система и 10 инфрачервени сензори. Два електродвигателя задвижват колела, чрез които механичния агент се придвижва напред. Най-трудното било да се създаде миризма на хлебарка, чрез която жертвите на робота да го възприемат като свой.
Когато повече хлебарки се устремяват към механизирания си събрат, той остава неподвижен, като истинско насекомо, но когато броя им стане голям, роботът се откъсва от тях и бяга, а те го следват, така стигат до предвидения капан.
За да създадат компютърна програма, която да възпроизвежда движенията на хлебарките, три години във френския Център за изследване на познавателните способности на животните са правени видеоснимки на такива насекоми във всевъзможни ситуации.