Австралийският фермер Уил Джелбарт е открил в стомаха на крава, изпратена за клане, брачна халка, която е била загубена още през 2009г.

Бижуто принадлежало на турист, дошъл преди 3 години във фермата на Джелбарт на екскурзия.

Фермера разказал, че през 2009г. посетител на фермата му се оплакал, че едно теле е погълнало сватбеният му пръстен. Едва сега се разбрало, че кравата на име Йоги е носел в стомаха си, през всичките тези години, пръстена.

Халката Джелбарт намерил, когато оглеждал изхвърлените вътрешности на закланата крава. Трупът на кравата стопанинът разделил със местния касапин.

Австралийците твърдят, че пръстенът е в добро състояние и в стомаха на крава нищо не му се е случило. На него е гравирана датата на сватбата. Сега фермерът се надява да намери неговия истински собственик.

Тази симпатична рибка-зебра е опасен хищник, населяващ крайбрежните води на  Индийския и Тихия океан.

През 80-те години тя попада в Атлантически океан и кораловите  рифове я привличат. Неочаквано за еколозите прекалено голямата се е оказала ловна ефективност на рибата.

За кратко време този красавица е унищожила 90% от малките обитатели на рифовите, надминавайки хищниците по тези места. За сега това е най-голямото нарушение на екологическо равновесие в Атлантически океан.

В продължение на няколко години биолозите са  търсили начин да разгадаят способността за такъв улов при тези създания. И изглежда са се справили.

Този род риби ловят малки риби, с дължина равняваща се 2/3 от собствената им дължина. Когато доплуват до своят бъдещ обяд, те впръскват малка струя вода по посока на жертвата, а преди да се хвърлят отгоре ѝ „плюят“ върху напълно дезорентираната риба.

Проучванията са показали, че при вибрация рибите стават беззащитни пред враговете си. Тези особености няма нито един местен хищник, за това не е чудно как „красивите“ рибки са завзели рифовете. Жертвите им трудно се адаптират към подобни изненади.

Толкова е топло и хубаво да спиш между братята и сестрите си, под майчината лапа. Но дойдоха хора и започнаха да разглеждат кученцата
– Я виж какво кученце. То изглежда не е наред с краката. Трябва да го занесете на ветеринар.
– Защо да харча пари, ще го изхвърля, кученцата и без това са много.
Кученцето не разбра какво си казаха тези големи същества, само плахо ги изгледа и покри с лапа очите си.  Сложиха го в една празна кутия и го отнесоха далеч от мама и братчетата му. Тук е тъмно и хладно. Миришеше доста силно.
Кученцето не можеше да излезе от кутията, а искаше да яде и да се постопли малко, затова започна силно да „крещи“. Писъкът му чу една старица, която изхвърляше боклука. Именно тя намери между отпадъците малкото новородено кученце.  Скри го в пазвата си и го отнесе в къщи.
Там го нахрани с мляко, като изстискваше кърпа с мляко в устата му, защото то можеше само да суче. Бабата ласкаво погалила мъника и той заспал на колене ѝ. Покри  го с топъл шал и се зарадва, че вече няма да бъде сама.
Кученцето порасна. То защитаваше възрастната жена от всеки, който минава по улицата. Вярно е, че леко накуцваше, но кой обръща внимание на това? Той беше щастлив.
Най-важното в живота е да те обичат! Всяко живо същество се нуждае от топлина, приятелство и любов.

Зоолозите за първи път са открили наличие на силни социални връзки при акулите. Въпреки, че са известни със свирепостта си, тези животни могат да образуват устойчиви социални групи.
Представата ни за акулите е хищници, които живеят сами. Както всички знаем, тези страшилища се обединяват само около предстоящ бърз улов.
Изследователите са описали четири вида групи, живеещи на едно място. При това животните са предпочели да бъдат със своите „приятели“, а не с някой от друг пол, възраст или размер. Всяка група се е състояла от 4-5 животни с различен пол. Учените предполагат, че такова обединение помага на акулите да защитят територията си и да се предпазат от агресията на събратята си.
Получени са данни, че акулите ловуват заедно, като всеки знае къде се намира жертвата и какво трябва да направи по време на самия лов. В групата се събира информация за това, което става наоколо, поведението на останалите, за да може лесно да се реагират срещи всеки натрапник.
Големината на мозъкът при акулите е равен на този при млекопитаещите, така че има достатъчно нервни ресурси, за да се формира социалното поведение на акулите.
Учените предполагат, че и при други видове могат да се наблюдават стабилни социални отношения.

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.