Конете живеят по трийсет години. Те нищо не знаят за джина и виното.
Овцата след двайсет години умира. Тя също от вино и бира не разбира.
И телето живее трезво, но след осемнадесет и то си отива.
Почтеното куче живее само петнадесет години, въпреки че коняк и ракия не пие.
Кокошката само вода си пийва, но след десет години и тя с живота се прощава.
Ами котката? На мляко я кара и пак не напредва във възрастта
Не пият животните, но все пак преждевременно хвърлят топа.
А разгулните, грешни, попийващи хора доживяват шейсет, че и повече даже.
А се срещат родени с късмет екземпляри, които изкарват до сто независимо от алкохолните пари!

Вдигна глава и започна да наблюдава втренчено нощните пеперуди, които се виеха над пламъчето на свещта и падаха в него.
— Глупачки! Глупачки! — каза той. — Къде летите? — Той стана и с дебелите си пръсти започна да пъди пеперудите.
— Ще изгориш, глупаче, ей тука хвъркай, място много, — бъбреше той с нежен глас, като се мъчеше да я улови внимателно за крилцата с дебелите си пръсти и да я пусне. — Ти сама си дириш смъртта, а пък на мене ми е жал за тебе.
Той се замисли, слезе от чардака, сложил ръце на гърба си и тръгна из двора.
— Ти какво си мислиш, че животното е глупаво? Не, то е по-умно от човека, макар да се казва свиня. То всичко знае. Например, човек ще мине по следите на животното, но няма да ги забележи, а свинята, щом подуши твоята следа веднага ще смени посоката. Ти не усещаш своята миризма, а тя я усеща. Ти искаш да я убиеш, а тя иска да си ходи жива из гората. Твоят закон е такъв, нейният е друг. Тя е свиня и все пак не е по-лоша от тебе, тя също е творение божие. Ех! Глупав е човекът, глупав, глупав! — повтори няколко пъти старецът, после наведе глава и се замисли.

Не веднъж местните жители са виждали четириметрови змии-мутанти. Хората от  село Вербилово виждали в гората огромни влечуги достигащи дължина 4 метра.
Скоро един младеж успял да убие една от змиите. На снимката ясно се вижда окаченият мутант на дървото.
Някои твърдят, че това е може би фотомонтаж.
Но местните твърдят, че ако попаднеш на изоставения полигон, където те събират гъби и орехи, там можеш да срещнеш тези чудовища.
Говори се, че това не са никакви змии. На главите им няма никакви жълти кръгове или други характерни белези за този род влечуги.
Ако това не е следствие от биологичен експеримент, а резултат от това, което изхвърляме от нашите домакинства, би трябвало да се замислим по въпроса: Какви продукти създаваме и до колко те са безвредни за самите нас?

Пчелите могат да станат изчезващ вид. По-голямата част от учените смятат, че причина за това е влошената екологическа обстановка.
Пчеловъди в Китай използват огромни дози антибиотици за лечение на пчелните кошери. Антибиотикът прониква в меда и му придава горчив вкус. За да премахнат този вкус, при разфасоването му се добавя захар или царевичен сироп.
По етикета трудно бихте определили, точно какъв мед ядете. На произведеният в Китай мед пишат, че той е от Индонезия, Малайзия или Тайван. Това дава възможност мед с примеси да се продава без допълнителни облагания.
Купите си мед от местни пчели, нектара на местните цветя намалява алергиите.

Френски ентомолози са забелязали, че граховата листна въшка е способна да използва слънчевата светлина за производство на енергия по подобен начин, като растенията по време на фотосинтеза.
През 2010 г. установили, че листните въшки са в състояние да произвеждат каротеноиди – пигменти, които са от жизнено значение за много животни.
От тези съединения, зависи работата на имунната система и изработването на множество витамини. Такива изработват само растенията, гъбите и бактериите, но при животните тези вещества се получават от храната.
Листни въшки са в състояние да променят цвета си в зависимост от пролетните условия. При по-студени условия потомство на листни въшки е в зелено, а когато температурата се върне отново до оптималните си стойности – около 22 градуса – в колонията започва да доминира жълти и оранжеви екземпляри, както и ограничени настройки в бяло.
При зелените листни въшки е регистрирано най-високата концентрация на каротиноиди и неочаквано производство на много АТФ. На светли  насекомите происвеждат повече АТФ, отколкото на тъмно.
Това наподобава на работата на архаична фотосинтезираща система.
Изследователите смятат, че насекомите използват фотосинтезата като допълнителен източник на енергия, в случай на недостиг на ресурси или при оцеляване по време на миграция от едно растение на друго.