През 19 век железопътните линии в Америка рядко били оградени и по релсите често се мотаели неразумни бизони.
За да се справят с тази заплаха от 1860 г. оборудвали влаковете с „хващачи на бизони“ с клиновидна форма. Идеята била импулса на влака да избута животното от релсите без да го нарани.
Във Финландия лосовете причинявали фатални инциденти по пътищата. Когато автомобилът блъсне лоса, импулса на колата го изхвърляла нагоре. Лосът се пльосвал върху покрива на колата и с тежестта си смачквал и нея и шофьора ѝ.
Може би и на колите трябва да се монтират „хващачи на лосове“.

Скоро кораби ще могат да се отърват от бактериите по същия начин, както коне се отървават от мухите. Създаден е материал, който се свива и разтяга, буквално събаря бактериите от повърхността.
Перспективите за прилагане на тази технология са много големи и помага да се отървем от големи колонии на различни микроорганизми.
Първоначално учените в Университета Дюк са разработили материал, който е в състояние да реши проблема с натрупването на бактерии по повърхността на кораба.
С течение на времето, бактерии създават върху плавателен съд слой, който увеличава съпротивлението на движението, намалява енергийната ефективност на плавателния съд, блокира сензорите и унищожава боята върху метала. Бактериите често привличат по-големи организми: водорасли, различни ларви, червеи, миди, охлюви и други.
Учените са успели да създадат уникален материал, който под въздействието на електрически импулси деформира на микроскопично ниво „обвивката“ на бактериите.
Това елиминира употребата на антимикробни бои, които съдържат тежки метали и други токсични химикали, отровни за океана. Освен това, към това мощно механично въздействие бактериите трудно биха се приспособили, за разлика от химичните препарати.
Нов тип материал може да се използва не само в корабостроенето, но и в много други области, в които трябва да предоставя чиста повърхност, като при водните филтри, изкуствените стави и другите импланти.
В природата, много живи същества използват механични методи за премахване на колониите от бактерии.
Например, нашите бели дробове, коралите и мекотелите премахват бактериите със специални реснички.
При сегашното ниво на технологията за създаване на подобни изкуствени мигли изобщо не може да се мисли, но за щастие микродеформируемия материал може да постигне същата ефективност за отстраняване на микроорганизмите.

Бездомна котка, която била приютена от една пенсионерка от Уелс, започнала да се грижи за домашния любимец на жената, което било загубило зрението си куче.
Изключителният случай на преданост и загриженост между животни, окончателно е развенчал мита за вражда между кучетата и котките за 87-годишната жителка на Северен Уелс Джуди Готфри – Браун.
Тази жена е смятала до сега, че тези животни не се понасят, но е била озадачена от появилата се привързаност между куче и коте.
След като ветеринарният лекар поставил неутешителната диагноза на кучето, то престанало да излиза от дома и дори не напускало границите на мястото си за спане.
Една вечер Джуди забелязала на входната си врата една бездомна котка. Тя сякаш ѝ казвала: „Вземи ме при себе си у дома.“
Жената не могла да устои и я прибрала. Но най-страното било, че котката първо се отправила към задрямалото куче.
Като че ли между животните се установила невидима връзка.
Котката помогнала на кучето да излезе, въвело го в градината на първата му разходка от толкова дълго време.
Котката ласкаво, но настойчиво с лапички побутва  кучето по крака. И така те ходели заедно, старото куче и бездомната котка.
За съжаление на възрастната жена ѝ става все по трудно да се грижи да тази мила двойка. За това в близко бъдеще двамата приятели ще бъдат заведени да живеят в приют в село Лангафо.

Малкият знаменит мармот Фил предсказал скорошното завършване на зимните студове и започването на ранна пролет.
Под бдителните погледи на хиляди любопитни хора, малкият мармот Фил излязъл от дупката си и не видели сянката му.
Според легендата, ако на пухкавото зверче се види сянката на 2 февруари на хълма Гоблерс Ноб в западната част на Пенсилвания, зимата ще продължи още шест седмици.
Но ако мармотът няма сянка, пролетта ще дойде по-рано.
Малкият знаменит мармот Фил предсказал скорошното завършване на зимните студове и започването на ранна пролет.
Под бдителните погледи на хиляди любопитни хора, малкият мармот Фил излязъл от дупката си и не видели сянката му.
Според легендата, ако на пухкавото зверче се види сянката на 2 февруари на хълма Гоблерс Ноб в западната част на Пенсилвания, зимата ще продължи още шест седмици.
Но ако мармотът няма сянка, пролетта ще дойде по-рано.

Гълъбите са помогнали на учените да открият още една система за ориентиране при животните.
Феноменалната способност на птиците да се ориентират в дадена местност е добре известна. Смята се, че те имат цял арсенал от „компаси“, като се почне от силно зрение и се достигне до магнитно чувство.
Но даже ако притежаваха съвкупността от тези способи, не може да се обясни, как пернатите намират пътя за дома в местност, в която никога не са били.
За да се обясни тази особеност на птиците, трябва да се прибави и друго тяхно умение – ориентиране по инфразвук.
Изследователите отдавна подозирали, че инфразвука играе голяма роля в птичата картография, но до сега никой сериозно не се е занимавал с това.
Повод за такова изследване дало изчезването на ята гълъби, които летели през 1997 г. през Ламанша в Англия.
Джонатан Хагструм забелязал, че маршрута на птиците съвпадал с този на самолетите на „Конкорд“. Самолетите преодолявали звуковата бариера, когато гълъбите се намирали над пролива.
Дълговълновите инфразвукови вълни възникват при сблъсъка на мощните водни маси от океана с въздуха или земята, при земетресения или при антропогени фактори, като например свръхзвуков самолет. Тези инфразвукови вълни се разпространяват на големи разстояния, но процеса зависи от терена, през който преминават, а също и от климатичните особености, като температурата на въздуха и посоката на вятъра. Може да се предположи, че птиците използват това поведение на инфразвука вместо карта на местността.
За проверка на тази хипотеза Хагструм събрал данни за пътуванията на гълъбите. Птиците били пускани от три различни места, а след това се оценявало колко бързо се връщат по домовете си. Оказало се, че от една „точка на пускането“ има постоянен проблем. Гълъбите се губели или се отклонявали много от прекия маршрут.
Изследователите построили модел на разпространението на инфразвука във въздуха в проблемната тока.  Оказало се, че гълъбите преминават през област където е налице акустична тишина място, където звуковите вълни не се разпространявали.
Интересното е, че при този полет на птиците, всички птици се върнали, но тогава имало изключителни температурни условия, които помогнали на гълъбите да се ориентират.
Изглежда птиците не са единствените, които се ориентират по инфразвуковата карта на местността. Възможно е такъв инфразвуков слух да притежават и много други животни, като жирафи, тигри и окапи. Делфините и слоновете използват инфразвук  за комуникация.