Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

Църквата не е сграда, а събрание от простени грешници, които вярват в Исус и служат на Бога. Когато вярващите приемат Божията милост, Святият Дух идва и живее в тях. Всеки вярващ е жив камък от Божия дом.

Този, който разрушава Божия храм, сее неверие, недоволство и грехове в себе си и другите, ще бъде наказан от Бога.

Лесно се лъжем, ако оценяваме себе си и другите по световните стандарти. Гордостта, амбицията и съперничеството разрушават единството на вярващите.

В очите на света Божията мъдрост се явява глупост.

Въпреки това Бог знае лукавството на хората и прави явно тяхното безумие.

Вярващите не трябва да се хвалят със себе си или с другите хора, а единствено с Христос.

Когато принадлежим на Бога, имаме всичко.

Човек често се нарича строител на своя живот.

За да бъде една сграда здрава е важно правилно да се положат основите.

Когато Савел поиска да основе живота си на човешка слава, признание и постижения, Бог му откри, че единствената истинска основа за човешкия живот е Исус Христос.

Исус е крайъгълният камък на нашето спасение.

Живот, които може да устои на огън, е построен върху изучаването на Божието Слово и послушанието.

В деня на съда всички наши дела ще бъдат изпитани чрез Божия огън, за това е важно да не бъдем лекомислени строители.

Грехът лежи в човека. Да бъдеш грешник не означава да направиш нещо неправилно, а да го правиш съзнателно, провъзгласявайки независимостта си спрямо Бога.

Грехът наистина съществува и действа на човека. Първото нещо с което Исус Христос се сблъска у хората е тяхното грешно наследство.

Бог е направил Своя Син жертва за греха, за да може грешника да стане свят. Не знаещ грях Той стана жертва за грях. Така Бог е заложил фундамента на Изкуплението за цялото човечество.

Исус Христос възстанови първоначалното състояние на човешкия род, върна му предназначеното от Бога място. И сега всеки може да влезе в съюз със Бога на основание на това, което Господ е направил на кръста.

Човек не може да се изкупи сам. Изкуплението е Божие дело. То е направено перфектно и в него няма никакъв недостатък. А дали ще приеме Изкуплението, това зависи от самия човек.

Трябва да правим разлика между Божието откровение за Изкуплението в живота на човека и осъзнаване на факта за неговото собствено спасение.

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

Колко много се нуждаем от благодат, за да можем чрез Христовия Дух да понесем възникналите недоразумения или с любов да се отнесем към несправедливото осъждане.

Нищо не изпитва така характера на вярващия, както когато за него се пусне лоша мълва, която той не е заслужил. Това води до действие, което проверява дали наистина сме злато или само декоративни елементи.

Ако осъзнаваме колко благословения са скрити за нас в изпитанията, ние бихме казали като Давид, когато Семей го злословеше: „Нека проклина …. може би … ще ми въздаде Господ благост за проклятието му днес“.

Има хора, които се отклоняват от възвишените цели в живота си и се увличат в преследване на хора, които са ги обидили или са техни врагове, обричайки целия си живот на постоянна дребна конкуренция.

Животът им започва да прилича на гнездо на оси. Вие можете да разпръснете осите, но жестоко ще пострадате от жилата им и нищо няма да получите като награда, защото медът им не си струва изразходвания труд.

Нека Господ да ни дари малко повече от Своя Дух. „Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“. „Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си“.