В първите години на християнския си живот имах проблеми с молитвата. Трудността не идваше от това, че не исках да се моля, а че смятах, че го правя не както трябва.

Получавах толкова много съвети, че накрая се обърках.

Един ден имах сериозен проблем и трябваше да го споделя с Бога. Цялото това притеснение относно молитвата отново ме обхвана, тогава Духът ме насочи да прочета следния текст от Библията:

“ Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания“.

Най-накрая разбрах, че думите, които използвам, когато се моля, не са толкова съществени, просто не трябва да спирам. Бог знае какво се случва в живота ни и от какво се нуждаем, а Святият Дух ни помага да изкажем това, което не можем.

От тогава молитвата не бе проблем за мен

И дори да съм объркана зная, че Святият Дух ми помага в моите неизговорими стенания.

Ако погледнем на живота през очите на Бог и Той ни открие, как вижда този свят, ние започваме да гледаме на всичко със съвсем други очи. На това ни учи молитвата.

Тук не е важно какви умствени усилия полагаш. Не можеш да мислиш за нещо добро, ако сърцето ти не го приема. Важна е „атмосферата“ на молитвата.

Ако сравним нашето сърце с механизъм, състоящ се от болтове и гайки, можем да кажем, че молитвата променя тези болтове и гайки, т.е. ремонтира механизма, с помощта, на който работи сърцето.

Молитвата ти открива хората, дава надежда и търпимост към другите. Дава озарение, след като ти се изпълниш с благодат, чрез която започваш да оказваш влияние на хората, без да говориш много думи.

Самолетът постоянно потъваше във въздушни ями. Пилотът съобщи:

– Поради лошите метеорологични услови може да се почувствате малко неразположение, но не бива да се притеснявате.

Въпреки това Блага бе изплашена по време на този полет. Облегна се назад и затвори очи. Внезапно в ума ѝ изникна мисъл: „Бог няма да задреме“.

Изведнъж спокойствие заля тялото ѝ. Тогава се замисли за пилота, който стоеше буден, докато всички останали пътници спяха. „Той не се разсейва и държи самолета под контрол“.

Тогава защо да не можем да се доверим на нашия Небесен Отец, Който е създал и контролира целия свят. Той никога няма да заспи?

Можем без страх да се доверим на Бога, като се оставим в неговите ръце. Той ще ни води, защото ние не виждаме пътя пред себе си.

Едно от слабите звена в подготовката на пилоти е внимателното вслушване в инструкциите, които получават по радиостанцията.

Ръководителите на въздушните движения говорят бързо и използват абревиатури. Това допълнително затруднява разбирането.

Когато млади пилоти изпуснат подобни важни инструкции, трябва да се използва предишен опит, за да им се обясни това, което не са разбрали. Ако се прескочи този етап, полетът ще крие доста опасности.

Предизвикателствата пред пилотите могат да се сравняват с тези, пред които се изправя един християнин, които се опитва да живее според Божията воля.

Често имаме голямо желание да следваме Исус, но пренебрегваме възможността да Го слушаме. За това и не можем да проумеем какво иска Той от нас.

Също като пилотите можем да се научим да бъдем по-добри слушатели. Това става като редовно четем Библията си и участваме в общите събирания на вярващите.

Групата бавно вървеше в колона. Всички очакваха, че първите познават пътя. Но след като обиколиха мястото няколко пъти, един младеж от средата на колоната попита:

– Ей, вие отпред знаете ли накъде вървите?

Оказа се, че и те не знаели посоката, а другите вървели след тях, като си мислили обратното.

Понякога и ние така си мислим, щом хората следват даден човек, той е правилният. Много рядко проверяваме, дали той наистина води останалите в правилната посока.

Единственият водач, в Когото можем да бъдем сигурни е Исус Христос. Само Той може да ни отведе в правилната посока, към вечния живот.