Жената вярва на любимия мъж. И колкото повече го обича толкова повече се стреми да му угажда. Тогава какво става с жената? Тя губи някаква част от себе си. Жертва нещо значимо, своята най-голяма ценност.
Всяка жена има нещо специфично, което я прави значима в очите на един мъж. Тя може да бъде сприхава, , избухлива, вярна, екстравагантна, обичаща промените, движението, новото.
И знаете ли кое е интересното? Мъжете се влюбват именно в тази част на жената. Но защо? Защото това е нейната изява, с други думи казано, това е самата тя.
Жената не трябва да се стеснява от тези свои проявления. Именно заради тях тя е прекрасна за мъжа. Тя не бива да се отказва от това, да бъде себе си.
Тогава възниква въпроса. А защо тогава мъжете искат да изневеряват на жените си?  Навярно си спомняте поговорката, че човек в своето око не забелязва гредата, но в чуждото и прашинката вижда. Съпоставете я с нашия случай. Това, което мъжът не иска да види в себе си, го вижда в жена си. Виждайки го, това не му харесва. И той иска да го поправи, но не в себе си, а в жена си. Така постоянно й напомня за нейните несъвършенства. Но има и още нещо. Мъжът иска да остане непосредствен, весел, разкрепостен…..Сложността се заключава в това, че мъжът забранява проявата на това характерно качество у жената.
За да достигнем любов и хармония в отношенията си, трябва да разберем, че „нашето“ ние виждаме в другия и трябва да променим себе си, а не партньора си.
Жените трябва да помогнат на мъжете да разберат себе си. Даже ако един мъж убеждава жена си, че тя трябва да се промени в това или онова, това не отговаря на истината.
Какво става обикновенно? Жената става такава, каквато мъжът й иска да бъде и тогава той престава да я обича. А това е вече повод за изневяра.
Ако вие се намирате в дълбокото блато на вашите отношения, има надежда за вас. Просто жената трябва да си върне стария си образ, този от първите срещи, когато мъжът я е харесал. Вероятно тя е била властна, контролираща, гледаща отвисоко, но нали за това мъжът се е влюбил в нея, това той е харесал.
Така че, жени, дайте на мъжете това, което искат. Станете такава, каквато сте била преди и мъжът ви отново ще ви заобича.
Опитайте, вече няма какво да губите.

Когато бил малък, баба му често му повтаряла:
– Ще дойде ден и ти вече ще си голям. Когато ти стане тежко иди в църквата. Там ще ти олекне.
Минали години. Момчето пораснало. Живота му бил тежък и труден. Тогава си спомнил думите на баба си и отишъл в църквата. Непознат се приближил към него и наставнически му казал:
– Не дръж и двете си ръце така.
Дребничка женица прибягвайки край него строго замърморила:
– Не стой там!
Трета направо му закрещяла:
– Как можеш да се обличаш така?
Отзад го подръпнали:
– Неправилно се кръстиш.
Накрая при него дошла една жена и му казала:
– Трябва да излезете от църквата. Купете си книжка, в която е посочено как да се държите тук и тогава елате пак.
Излязъл човекът от църквата. Седнал на пейката и горчиво заплакъл. Изведнъж чул глас:
– Какво ти е, дете, защо плачеш?
Повдигнал човекът просълзеното си лице и видял Христос. Тогава с болка запитаният отговорил:
– Господи, не ме пуснаха в църквата.
Исус го прегърнал и му прошепнал:
– Не плачи, мен отдавна не ме пускат тук.

Операцията по „замразяването“ на изтичането на нефт в Мексиканския залив се провали. Въпреки това, този факт не е признат от представителите на компанията „Britieh Petroleum“. Хиляди литра нефт, които както преди попадат в морската вода, правят този факт очевиден.
„Черното злато“ е почнало да попада по брега на щата Луизиана и се приближава към делтата на река Мисисипи. Това повишава цената на морските продукти и ги прави практически злато. В Мексиканския залив е обявено извънредно положение, а риболова е забранен от властите до 17 май.
Поставянето на масивен 100 тонен калпак на мястото на изтичането на суровия нефт на дъното на залива, пречи на газовите хидрати, които възникват при взаимодействието на газа с водата при определено налягане. Именно такова обяснение са дали тези, които били принудени да издигнат стоманената конструкция от дъното, за очистването й. Запалителните кристални съединения се оказаха, не само по стените на „шедьовъра на инженерната мисъл“, но и в горната му част, чрез която се събират до 85 % от целия нефт изтичащ от пробивните кладенци. Освен това хидратите са по леки от водата и това затруднява и без това изваждането на сложната стоманена конструкция от дъното.
Както бе обяснено от експерти, инженерите са предположили, че ще възникнат проблеми с хидратите, но отчитайки, че по-ранни операции на сравнително по-голяма дълбочина не са се провалили, не са знаели колко сериозно ще се окаже положението.
Сега за запушване на кладенеца ще отидат най-малко два дена. През това време специалисти ще търсят решение на проблема. В момента се проучва възможността за загряване на калпака или добавяне на метанол за разтваряне на възникналите газови съединения.
Междувременно САЩ  обяви първата версия за причините на експлозията на сондажната платформа „Deep Water Horizon“. След взрива е последвал 36 часов пожар, в резултат, на което са загинали 11 човека. Според американската академична общност е изплувал балон с метан. Съгласно тази версия, балона с леко възпламеняващи се газове е възникнал в резултат на химическа реакция на дъното и след пробив на защитните бариери е изскочил на повърхността, което е довело до трагичните последствия.

Както и да завърши Шампионската лига на Европа, този турнир получи вече своя герой.
Малък клуб от тих  лондонски район през този сезон преживя невероятни приключения. Отиде в Урал, върна си си шансовете за Европейската купа и въпреки това остана отбор с човешко лице.
Няколко дни след трагедиата в нощен клуб „Куция кон“ в офиса на „Амкар“ пристигна експресна пратка. В нея имало кошница с живи цветя и бележка „Скърбим заедно с вас“.  Обратният адрес бил – FC  Fulham.
„Амкар“ и “ Фулхем“ са изиграли два мача през квалификациите на Шампионската лига на Европа.
Ако си спомняте в Перм, британците не отговориха на любезното представяне на местните фенове. Но след близо шест месеца, преминал през премеждия при пътуването си, от Фулхем решиха, че трябва да изразят към „Амкар“ и Перм своето съчувствие.

Жега е. Жар се сипе от небето. Маранята бавно извива снагата си над полето. Само един човек, загубен в тази пустош, копае ожесточено земята. Ямата става все по-дълбока и по-дълбока. Под краката му избликна вода, но радостта му нямаше край, когато достигна с лопатата пласт глина. Ръцете му започнаха да работят още по-бързо.
– Ето, това ми трябва.
Като тих полъх се отронват думите от засъхналото му гърло.
С радост напълни една кофа с глина и я качи горе. После още една, още една……., докато край ямата се образува добре оформена купчина от лепкавата маса. Уморен, леко се подпря на образувалото се хълмче.
Замаян протегна ръка към тъмната купчинка и започна да извайва копие на фигурата си.
На третия ден скулптурата бе завършена. Човекът дълго я разглежда и със задоволство добави:
– Сега ще ме помнят дълго, мога да умра вече.
Минаха години. В горещия ден, хората минаващи от там, пускаха кофа в дълбокия кладенец и пиеха до изнемога, подпирайки се на страно оформилата се купчина глина.
– Какъв прекрасен човек ще да е бил този, който е изкопал кладенец на това място – казваха с благодарност пътниците.