Любопитството е нещо, което губим с годините. Ставаме цинични и изхабени, като дрипа. Това изглежда нормално, като се има в предвид съвременния начин на живот.
Но нека се постараем, колкото се може по-дълго да запазим това невероятно чувство. Нали то ни води към големи и понякога безумни неща. Благодарение на него в детството си сме опознали всичко около нас.
Именно това не ни достига днес.
Любознателният ум умее да извлече идеи от почти всичко, което му се предостави. Най-добрите дизайнери, програмисти, рекламодатели имат такъв ум. Ум отворен за всичко.
Съхранявайки любознателността си, човек остава постоянно млад.

Това се случило през пролетта. Ледът по реката вече бил започнал да се топи, но на места все още се държал здраво. Един колар решил да съкрати пътя си, затова решил да мине по леда.
Намиращите се на брега хора и жена му го съветвали да не рискува живота си. Отличавайки се с упорит, самоуверен и безгрижен характер, коларят не се вслушал в съветите. Той единствено разчитал на конете си, за това казал: „На своите животни ако  трябва и в ада бих отишъл, но ще премина леда.“
Жена му не успяла да слезе от колата, защото те бързо се оказали върху леда. Изведнъж ледената кора се пропукала. Безрасъдният стопанин заедно с животните и колата си потънал. Жена му по някакво чудо останала жива. Тя излетяла от колата и попаднала на по-здрав лед. Хората, които наблюдавали всичко й помогнали и тя благополучно стигнала брега.
Самонадеяният човек надценява своите сили, способности и таланти. Такъв човек е уверен в изключителната си мъдрост и никога няма да разбере колко много не му достига. Ако човек преувеличава собствените си добродетели, той трудно ще види недостатъците си. Сравнявайки се със другите, в собствените си очи, ще изглежда най-способният.
Гордостта е характерна за човек, който има прекалено високо мнение за себе си и много низко за околните. Трудно може да се изброи всичко, което е обект на човешката гордост. Хората се гордеят със своята физическа сила, външна красота, възпитание, образование, положение в обществото, в работата, в държавата. Гордеят се със своя произход, родители и прародители. Родителите пък се гордеят със своите деца. Хората се гордеят и със своето богатство, слава, власт, знания и опит.
Самонадеяността и гордостта не водят до нищо добро. Човече бягай от тях. Те са капан и спънка за теб.

Нима не сте виждали хора, които не признават и не ценят мислите на другите? Нищо ново, всеки от нас се е сблъскал с подобно поведение. И какво от това? Това променя ли нещо?
Помислете само, пропагандирането на ГМО, увреждането на деца чрез масови ваксинации, мащабното химическо отравяне на природата,…. от къде идва всичко това?
Погледнете, генетично замърсяване на света чрез семена, създадени по „терминаторска“ технология работи без каквато и да било съчувствие към живите същества.
Определението за думата „психопат“ в речника е следното: „Човек с антисоциално разтройство на личността, което се изразява в агресивно, перверзно, престъпно или аморално поведение без състрадание или разкаяние.“ Това чудесно пасва на някои компании и организации, които разработват и произвеждат ГМО, пестициди, флуорид, психиатрични опиати, химиотерапевтични средства и ваксини, под прикритието на мисълта, че това съдейства за доброто на човека.
Фармацевтичните компании непрекъснато се занимават с медицински експерименти, включващи болезнени опити с животни. Някои от ваксините се произвеждат от органите на умрели лабораторни маймуни. Докато са били живи те са държани в ужасни условия за живот. Производителите на ваксини правят експерименти и върху деца от по-бедните страни.
Произвеждащите ГМО правят генетични експерименти с реколтата, като увреждат всичко живо в „името на човека“.
В медицинските факултети бъдещите лекари учат за болести и лекарства, но не и че  техните бъдещи пациенти имат душа, чрез която могат да помогнат на болния.
Ядрени катастрофи, унищожаването на природни ресурси, химическо изтощение на обработваемата земя и непрестанното измиране на животински видове, като пчелите и други, от които зависи съществуването на човека е в резултат на недооценяване и неразбиране на това, какви ще са последствията и колко страдания и болка ще донесат те на хората.
Нима има прогрес при облъчването на телата ни с радиация, дрогирането на децата ни, замърсяване на пространството с електромагнитни облаци, дори и от клетъчните телефони, тровене на водоизточниците….? Всичко това води до генетично израждане на младото поколение, чрез изменящото се ДНК при хора и другите живи същества.
Оправданието звучи правдоподобно: „Ако не отглеждаме генетично модифицирани храни, хората ще измират от глад.“ А в същото време се забранява на индийските фермери да запазят семена за следващата сеитба и им се продават семена годни само за една реколта.
Само ако почнем да ценим живота, ще имаме надежда да го опазим. Ако не отминаваме страданието на другите, можем да се научим да го лекуваме или предотвратяваме. Без промяна на човешките ценности, нямаме бъдеще.

Нито в училище, нито в института са ни учили как правилно да изграждаме взаимоотношения с другите, но това е нужно на всеки. Ежедневно, незнаейки как да постъпим в един или друг случай, с колегите или съпруга си, ние се сблъскваме с интереси, възгледи и мнения различни от нашите.
Срещайки неразбиране от страна на другия, в нас се натрупва напрежение и негодувание, което води до пълно разочарование. Всяка такава ситуация не минава без да се отрази на здравето ни. Натрупаните неизказани обиди и раздразнения водят до болести, а как  правилно да изразяваме емоциите си, не винаги знаем.
Даже при малки кавги, особено, когато ситуацията се повтаря многократно, отношенията се влошават мълниеностно и любимият човек става враг.
Добри отношения трудно се създават, но още по-трудно се съхраняват в това състояние за години напред.
Ние сме различни, а трябва да се разбираме. Какво да правим тогава?
Има само един изход. Трябва да се научим да живеем едни с други, опитвайки се да разберем отсрещния. При спор е необходимо да се изслушаме и да намираме компромисно решение във всяка ситуация.
Това не става с магическата пръчка. Нашите привички са се натрупвали с времето и не можем изведнъж да се откажем от тях. Но ако това е човекът, с когото искаме да бъдем занапред, не трябва да се отказваме и непременно ще успеем.

Днес милиони кафемани пият от чашки за еднократна употреба. А знаете ли, че пластмасовите и пенополистиролови чашки, които се използват само по един път съдържат канцерогенни вещества? Също важи и за съдове от формалдехид и стирен, които също се използват еднократно.
Американското онкологично общество  твърди, че не трябва да се боим от тези чашки за еднократна употреба и трябва спокойно да си пием кафето.
Въпреки това, дебатът придобива по-високи скорости, защото всеки разбира, че няма дим без огън …